Mom of 19(ЗАВЪРШЕНА)

13

-Ти си бащата на Райли.

Казах го тихо,може би на себе си. Дано да не е чул какво казах.

-Какво каза Елинор?Знаеш кой е бащата и мълчиш. Защо? Защо мълчиш,дъщеря ти страда. А ти вместо да ми помогнеш малко,за да намеря баща ѝ,ти усложняваш нещата. Защо по дяволите?......

-А ти защо искаш да ми помагаш? Защо не си като другите идиоти,а се държиш мило с мен? Това не мога да разбера. Заради секса,който направихме на това бюро ли?Заради това ли започна да ти пука за мен. А преди три години? Помниш ли преди три години какво си правил? Не помниш ,нали? За какво ти е да помниш. Ти си като всички останали,с изключение на това, че напоследък се държиш странно и твърде мило. 

Станах и тръгнах да излизам. Най-накрая му намекнах за случилото се преди три години. Дано да се сети какви ги е вършил тогава.

-Чакай,какво е станало преди три години..... Елинор...... стой.

-Няма да стоя ,Майкъл. Сети се какво си правил преди последните три години. Сети се и тогава ми се обади,или даже недей. Сам ще избягаш от това,което си направил.

Това бяха последните ми думи. Излязох бясна от кабинета му и треснах вратата. Точно преди да затворя чух да казва "Ели". Така ме наричаше тогава. Преди нощта,но заклевам се,няма да се върна назад. Тръгнах си и вече няма връщане. Радвам се,че се е сетил. Той се сети за мен. Надявам се да се сети и затова как ме изнасили тогава и как ме остави сама да се оправям с нашето дете.

-Госпожице Бекъм,чакайте. Върнете се в кабинета ми или губите работата си.

Изведнъж чух гласа на Майкъл зад себе си. Обърнах се и видях прекрасните му сини очи. В този момент се сетих за малката ми красавица. Погледнах го злобно,и отвърнах без капка съчувствие.

-Тогава напускам, господин Дейвис.

-Не,Елинор чакай.

Вървях и той ме гонеше. Отидох в асансьора и веднага натиснах копчето за 1-ви етаж. Майкъл влезе в асансьора,като по филмите. Спря движението на асансьора и ме погледна.

-Виж,Ели...

-Не ме наричай така. Загуби това право още в онази нощ,скъпи ми Майкъл.

-Елинор, съжалявам. Аз не знаех,че може да имам дете. Наистина чуй ме. Аз не съм такъв човек.

-Но беше чудовище в онази нощ,нали. -той погледна настрани и затвори очи-Сети се,нали. Как ме изнасили без капка съчувствие и срам. Как можа Майкъл?Как можа ,аз не бях готова,а ти каза,че ще ме чакаш колкото трябва,нищо че бях с Люк тогава, но това не ти пречеше, нали? Нищо, че бях гадже на най-добрия ти приятел? . Но не,забравих,че говоря с господин Дейвис,имащ всяка една жена по света. Е нека ти кажа нещо,имай всяка,нека всички да са ти в краката,но запомни.  Сърцето ти винаги ще се сеща за мен. За онази глупава нощ. Както са казали хората,всяка е твоя ,накрая си сам.

Той седеше и слушаше. Видях една сълза да се спуска по бузата му,но въобще не се трогнах. Той трогна ли се преди три години,сети ли се за мен и дъщеря ми? Не,не се сети. Защо на мен да ми пука сега?

-Елинор,тогава се случи нещо. Нещо,за което не знаех. Мамка му,ако знаех,че имам дъщеря нямаше да те оставя.

-О,значи си ме оставил просто ей така. Дори да нямаше дъщеря,сега нямаше да водим този разговор. Ти си един егоист,на който му пука само за собствения му задник. А този пръст ,който ми вдигаш в момента,знаеш къде да си ги зав*еш.

Асансьора се отвори и тръгнах. Зачудих се как е тръгнал,но това беше Маги. Тя видя,че плача и тръгна към мен.

-Какво е станало?

-Маги,като свършиш мини през нас. Ще ти разкажа. Сега чао,не искам той да ме настигне.

Тя се обърна към Майкъл и го погледна. Тръгнах си,тръгнах си така,както той направи преди три години. Но имах ли избор? Трябва ли да преглътна всичко и да му простя? Или да продължа да му се сърдя.

Качих се в колата. Започнах да плача и си отпуснах главата на волана. След пет минути стоене така,станах и тръгнах към вкъщи. Отидох и вратата беше отворена. Бързо излязох от колата и влязох тихо. Чувах викове.

-Кажи ми къде е дъщеря ми, веднага или...

-Или какво Люк. Ти не си бащата на Райли. Запомни го най-накрая.

-Аз съм бащата. Ти го разбери. Или ми казваш къде е Райли,или няма да останеш жива...

След казаното се ядосах и изплаших. Взех телефона ми да набера полицията,но той падна. Люк тръгна към звука. Не ме намери, но изведнъж усетих силен удар, причерня ми и усетих как падам на земята........