Mom of 19(ЗАВЪРШЕНА)

24

След няколко месеца

Ден като всеки друг. Слънчево,приятно време. Пролетта вече е тук,птичките пеят,месеца на любовта се носи във въздуха. По улиците ходят влюбени хора,всеки си има някой....освен Майкъл...той загуби любовта на живота си....но защо се случи така? Нека да се върнем към момента,в който Елинор бе простреляна.

Краят на Елинор(ретроспекция)

Чу се изстрел. Елинор не съжаляваше, че вече не на път да умре. И тогава тя спря да диша,а Майкъл изключи камерите. Не можеше да гледа момичето му как умира. В него омразата вече беше надделяла. Той се обади на Люк и му каза да я погребе. Люк направи това. Оправи се с Елинор.

Всичко беше толкова хубаво,докато Джон Бекъм не бе излъгал и тримата. Майкъл седеше и няколко сълзи се спускаха по лицето му. Сега той се обвинява за всичко,за това,че тя вече е мъртва и затова,че не може да види хубавите ѝ очи,красивата усмивка,нежните ласки,които получаваше в компанията,докато работеше там. Въпроса,който се въртеше в главата му:Ако тогава я бях познал,дали щеше да се стигне до тук? Този въпрос не му даваше спокойствие. Но не той беше убил Елинор,но него вътре в него...гризеше го съвестта. Той никога не си спомняше момичетата,с които беше спал,но той усещаше привличане към Елинор. Още първия път,я които тя влезе в неговия офис,той не изпита само сексуално привличане,ами и нещо друго,но какво....никой не знае,дори той самия. Трудната задача за Майкъл Дейвис бе да съобщи на дъщеря им. Но какво щеше да каже:"Скъпа, един бивш уби майка ти,спокойно всеки ден ще ходим на гроба ѝ". Не,такава новина не се съобщава толкова лесно. Но нищо няма да върне времето назад,мразеше и обичаше Елинор Бекъм. Толкова омраза и любов....а сега? Сега ли какво изпитва? Изпитва само омраза към себе си и любов към Райли,към никой друг. Сега беше момента,в който Майкъл трябва да се прибере и да съобщи на малката красавица...

Майкъл

Вече се прибрах. Чувствах се като развалина. Елинор вече я нямаше. На мен за какво ми остана да живея? Само за Райли. А Люк. Този идиот изчезна. Само ми прати адреса на гроба на Елинор и това беше.  Седнах и зачаках майка ми Елизабет да дойде с Райли. Но мамка му,ако не го бях пратил дали тя щеше да е жива още? Защо се обвинявам,като не аз я убих. За бога,идва ми да удуша Люк. Та той оставя 4 годишно дете без Майка. Що за човек трябва да е. А аз? А аз защо му се вързах. Майка ми и Райли се прибраха. Райли се затича към мен,но.....

Неутрална гледна точка

Малката Райли се затича към баща си. Но тя спря,защото видя,че му има нещо. "Но какво" се запита тя. На нейните години момичетата играят с кукли,плачат като не получат нещо, което искат,а тя.....тя не обича куклите,не е материално дете. Тя иска само семейство. До края тя остана с надеждата,че майка ѝ ще се върне,ще я прегърна,но вече и да иска Елинор да се върне.....няма как. Люк,Майкъл.....засега само те знаеха. Но какво ще кажат на Райли? Ще ѝ каже направо или ще ѝ спести някои подробности? Или той въобще няма да ѝ каже. Никой освен него не може да реши. Всичко остава в неговите ръце. Но защо Елинор трябваше да си отиде? А Майкъл дали бе чул тези нейни последни думи:"Съжалявам,любов"? Дали ги бе чул? Да се надяваме, че не е,защото щеше да се обвинява още повече за случилото се.

Всичко в тоя живот се дели,било то на две части,на три,пет,десет....че по някой път и повече. Дели се любовта между любимите хора,но самите хора не. Дели се вниманието,храната, сърцето....но за какво? Защо делим всичко в този живот? Защо не можем да бъдем обичани от всички и всичко да е наред? Ето защо,защото някои хора обичат да нараняват. Повечето са така. Но какво ще стане когато Райли разбере за своята мъртва майка?А Майкъл ще намери ли място в сърцето си за още една жена,или ще обича само и единствено Райли.....

И всичко е толкова хубаво в един момент,но и толкова прецакано в следващ...