Mom of 19(ЗАВЪРШЕНА)

1

Усетих две малки ръчички, които ме бутаха, за да стана. Отворих очи и видях, че това е 3 годишната ми дъщеря.

-Хайде мамо, ставай. - каза тя и започна да се смее.

-Добро утро,миличка. Сега кажи защо ме събуди?

Попитах и я започнах да я гъделичкам. Тя беше много сладко дете, с руса коса и сини очи. Много ми напомня на баща ѝ......

-Не, мамо, не ме гъделичкай-каза и започна да се смее гръмогласно.

Усмихнах се и я прегърнах, а тя обви ръцете си около врата ми. Бях щастлива, че имам това малко създание, което ме радваше и с всеки изминал ден ме кара да забравя случилото се в онази злощастна вечер, случи се нещо ужасно, но и много хубаво нещо, което е малката ми дъщеря Райли.

-Мамо, гладна съм, хайде ставай.

-Хайде, ставам.

Райли стана от леглото и излезе от стаята, смеейки се. Аз станах и си взех дрехи от шкафа. Облякох се набързо и слязох в кухнята. Райли вече беше седнала на обичайното си място и си играеше с плюшеното си зайче.

-Мамо, нали не си забравила днес, че в детската градина има представление?

-Не съм забравила, ще дойда. Как ще го пропусна?

-Там ще бъдат всички майки и бащи.

-Така ли?

-Да, а моят татко къде е?

-Ти нямаш баща,миличка. Той почина, когато се роди.

-Лъжеш. Не е вярно. Всички деца си имат бащи. Защо аз нямам, къде е той?

Как да и кажа, че баща и ме изнасили, когато бях на 16 и че той дори не знае, че тя съществува? Но и няма и да разбере никога.

-Той е мъртъв. Съжалявам.

-Лъжеш.-каза тя и се качи в стаята си.

Не знам защо толкова държи да има баща? Баща ѝ дори не я заслужава. Баща се нарича този човек, който ще бъде до детето си винаги. Човек, който ще мисли само за него. А той..... той не я заслужава. Може би имам вина, затова, че не съм му казала? Не мисля така. Не съм виновна. Ако след тази нощ на него му пукаше за мен  или може би, ако имаше най-малка представа, че може да има дете,той пак нямаше да ни обърне внимание, а напротив щеше да избяга, като всички останали. Затова не му казах, защото знаех че така ще направи. Но въпреки това исках да говоря с него, но той не пожела да се видим след това и аз повече никога не го потърсих. Дори още си спомням момента, в който се опитах да говорим, но той ме изгони и каза, че никога повече не желае да ме вижда. Това ме нарани много. Две седмици по-късно когато разбрах, че съм бременна не можех да повярвам. Родителите ми много се ядосаха и ми казаха да махна детето си, иначе да се махна от вкъщи. Беше ужасно трудно бях само на 16  и бях бременна. Беше трудно, но все пак успях да се справя. Сега работя, като секретарка в много престижна компания. И се справям, но не съжалявам, че имам дете. Райли е най-хубавото нещо в живота ми и няма позволя на никой да ми я отнеме.