20% Луна||j.jk×k.nj

8

Знам,че Намджун не спи. Тихото му похъркване не се чува, а и тялото му изглежда напрегнато.
- Юнги беше тук.-промърморвам,затваряйки тетрадката.
- Чух. - отвръща и се изправя съвсем леко ,за да надникне през прозореца. Погледът му се разлива в тъмнината отвън. Сядам до него. Леглото изкърцва и аз свивам очите си. Известно време наблюдавам как два плъха се прескачат в гумите на една от паркирените коли пред къщата на съседите. Кучето им ги наблюдава с предан интерес и заляга,махайки с опашка. Но това е единственото движение,което забелязвам. Няма и следа от хората,които бяха пред къщата по-рано.
Намджун отваря прозореца и стаята се напълва с чист въздух.

Мозъкът ми омеква,докато аз всячески се опитвам да изтискам поне едно изречение.
- Защо Юнги беше тук?
Отговорът беше тишина,разкъсвана само от неприятния антураж на щурците. Заглеждам профила му,а после препълнения пепелник.
- Спах.
- Не спеше.
- Това не е причина да ти отговоря.

Тръгвам да казвам нещо, но съм прекъснат от досадния рингтон на Намджун. Той вдига,подпирайки се с лакът на рамката на прозореца.

-Не, не спя.

Засмива се. Гласът от другата линия звучи весел,изпълнен с вълнение. Говори бързо.

- Прати му поздрави.
Радостното бърборене продължава. Намджун се засмива на почти всяка дума.
- Пиян си.
Облягам се на стената,опитвайки се да доловя поне няколко думи от веселите роптания на човека от другата линия.
-Аз сега съм с Джънгкук.
Мълчание.
- Оф,Джимин...помагах му по английски.-Ще дойдем,разбира се!Защо не ме покани по-рано?Добре,добре,идваме.
Намджун затваря и среща отчаяния ми поглед.
- Не ми се ходи.
- Дори не знаеш къде ще ходим.
- Знам,че Джимин ще е там. Не го харесвам.

Намджун извърта очи.
- Хайде де. - получавам един приятелски юмрук в рамото. - Моля те,Куки.
Повдига ми се от този прякор,но когато Намджун го казва, не звучи толкова противно.
Той се изправя от леглото си и се опъва. Запътва се към раницата си,отваряйки я ,за да провери дали всичко е вътре. Мята я на гърба си и се сеща за нещо,което го кара отново да се засмее.
- Какво?
- Джимин празнува рождения ден на Стивън. Станал е на една годинка.
- Стивън?
- Златната му рибка.
- Искам и аз да имам толкова приятели,че да празнувам рождения ден на златната си рибка.
- Ти можеш да празнуваш рождения ден на златната си рибка сам.
- Не е същото.