20% Луна||j.jk×k.nj

10 / 18+

A/n
В тази глава има смут. Ако не си падате по това, може да го прескочите.

Намджун

Много хора не го вярват, но Джимин ме обича. Джимин може би има проблеми родителите си и с поемането на неизбежните, житейски разочарования, често е твърде строг със себе си, не може да понася провали ,понякога му избиват комплексите, заради височината и определено има проблем с нервите. Невинаги е емоционално интелигентен. Джимин наистина е метър седемдесет и пет концентрирана каша от неразрешени детски травми, неосъзнатост и агресия. Но Джимин умее да обича. Той обича по онзи  отдавнашен, традиционен , но силен и безкомпромисен начин . Това е карфица. Карфица, забита толкова навътре в кълбото прежда, което е мозъкът му. И го боли много. Но той не може да се отърве от тази идея за любов. Тази карфица, която раздираше рационалните му мисли. Джимин умее да обича.
Джимин обича много добре.

Но обичането  не е нещо хубаво. Не винаги.

Но мен ме боли също. Не знам какво се обърква. Не знам къде съм сбъркан. Да не би и аз да имам забита в мозъка карфица?

- Сега е моментът да ме целунеш за лека нощ. - не зная какво стана онзи ден. Не знам защо жадувах вниманието на Джънгкук. Не съм влюбен в него и никога няма да го обичам по същия начин, по който той обича мен. Но го желая. Желая той да желае мен.

Да, може би беше мааалко токсично.

Но сега няма значение. Куки стои пред мен. Нощната лампа изсипва примигваща светлина върху бледото му младолико лице. Долната му устна виси леко надолу. Знам, че няма да откаже. Аз мога да седя тук цяла нощ.

- Да те целуна?
- Да. - усмихнах се. - Моля те.

Долната устна на Джънгкук потрепва.

- Така де, ако искаш.
- Да, искам. - той пристъпва към мен. Усещам как поема лицето ми в ръцете си. Устните му са топли. Езикът му също. Целува се грубо, лигаво, неопитно. Но вкусът му е метален, остър ,мокър и дълбок.

Вкус на революция. 

Той се отделя. Тялото му трепери.

- Правил ли си секс?
Куки не се стаписва толкова този път. Сякаш вече е упоен от самата целувка.
Познавам чувството. Знам, че главата му хвърчи, че ушите му са червени, че кожата е настръхнала.
- Не.
- Е, сега е моментът да опиташ.