20% Луна||j.jk×k.nj

5

Честно казано,бих предпочел да ям в свинарник отколкото в стола на Гимназията на Ментъри Хилс.

Заглеждам през прозореца и виждам как едрите капки се блъскат в асфалта или се плисват в локви без да дават знак,че скоро ще спрат.Летните дъждове обхождат града точно по това време на годината и на мен и Юнги се налага да изядем обяда си в стола.За жалост,на цялото училище също.
Чак тогава Юнги ми разказва,че един пакет трева му е изчезнал.

- За щастие,баща ми не разбра за тревата.-загребва с клечките от купичката с ориз.-Мисли си,че нищо не е изчезнало.
Сдъвква хапката си и продължава.
-Сто процента е бил някой от даскалото.
Преди да каже това,аз бях запазил сравнително хладнокръвие.Замръзвам и преглъщам хапката си.Поглеждам към Юнги,който оглежда хората в стола подозрително.
Започвам да тракам с клечките по чинията,правейки се,че дъвча.
- Няма как да знаят ,че има трева там.А и само това е изчезнало.
-Сто процента е бил някой,който няма пари и пуши трева.-изстрелвам това и ментокосият вдига вежда.
- Много ясно.

Виждам го,че се приближава към масата.Изобщо не изглежда сякаш вчера е прекосил половината квартал,бягайки.Изглежда невероятно.Фибата все още е закачена малко над ухото му.
-Може ли да седна тук?
Преди да успея да отворя устата си,Юнги кимва към свободното място.
Намджун сяда и аз се опитвам да доловя миризмата на шампоата му.
- Разбрах какво е станало снощи.- казва,мятайки поглед на Юнги.-Разбра ли кои са тези копелета?
- Не,но знам,че са от училището.-отвръща.Отказа се да яде недоварения ориз и хвърля клечките на таблата.
-Джънгкук.-Намджун се обръща към мен.- Имаш тройка по английски.
Вдигам рамене.От отдавна не ми пука за оценките ми по английски.
- Знам.
- На граматика.- довъшрва,отваряйки пакетчето,в което са клечките му.-Имаш нужда от помощ.
Гледа ме настойчиво и аз примирено обръщам главата си към него.
- Искаш ли да ти помогна?
- Да.
- Днес, след училище свободен ли си?

Не съм.На рисуване съм.
-Абсолютно свободен.
- Тогава ела в нас и си носи учебника и тетрадката.

Юнги ми мята многозначителен поглед.
- Добре.

Облизва устни преди да започне да яде и лакомо загребва от храната си.Изяжда половината си ориз със зеленчуци,сякаш наистина е вкусно.
Играя си с ъгълчето на таблата си,опитвайки се да не го гледам.
- Защо седна тук?- разваля тишината Юнги.
- Не може ли?- отговаря Намджун с пълна уста
- Знаеш какво те питам.
Сдъвква хапката си и очите му светват.
- Куки.- започва Намджун и бърка в джоба си,откъдето изважда педесет цента и ги оставя на масата.- Искам да вземеш тетрадка.От онези по един долар.