The love story

Нещото

"Аз водач? Възможно ли е? Но защо Греъм не ми е казъл? Как така съм водач?". Виви не спираше да си задава въпроси. Това значеше ли, че и родителите й бяха водачи. Защо Греъм не й каза?

- Мисля, че е крайно време да разкажа за миналото ти?

- И аз така си мисля - отговори Виви на Джак.

- Преди много години твоите родители бяха водачи на клановете. Дълго време нямаха наследник. Когато майка ти разбра,че е бременна тя беше много щастлива от факта. Тогава, обаче стана по-трудно за родителите ти. По онова време имаше ожесточена борба между Лорда на мрака и родителите ти. Черните сенки и техният водач бяха по петите не само на Водачите, а и на всички пазители. Имаше пророчество което предсказваше, че Лордът на мрака ще бъде убит от Водач на клановете и Черните сенки ще спрът да властват над Вселената. Когато майка ти те роди тя и баща ти те пазеха с всички възможни средства. Никой не знаеше за твоето съществуване, само родителите ти и аз. Но един ден Лордът се появи в замъка на Светлината. Тогава всички се впуснаха в битка. Пазителите се бореха с Черните сенки, а родителите ти и аз с Лорда. След дълга битка той уби родителите ти...

- Чакай малко...- Виви го прекъсна- нали Водачите бяха безмъртни.

- Да, безмъртни, защото над всеки водач се казва тайно заклинание когато се роди, от Магьосничката. Но това заклинание може да се развали. Заклинанието за разваляне се знае единствено от Магьосничката или ако някой е успял да се добере до отдавна забранените чарни магий. Лордът се беше сдобил точно с тези забранени магий, успя да развали магията над родителите ти и да ги убие. С развалянето на магията и твоята защита падна. Аз те грабнах в суматохата и те заведох на Земята. Там те оставих пред една къща. Ти беше повита в одеалце в което имаше една гривна с клеймото на клана ти на нея и едно листче с името ти на него. Благодарение на гривната открих къде живееш след години и винаги бдях над теб.

- Къде се намира замъка на Светлината?

- Ела с мен.

Греъм и Вивиан тръгнаха към парка в който Виви се обучаваше. В парка имаше арка от камък. Виви често се чудеше какво прави арка от камък насред парка. Те отидоха до арката и Греъм натисна плоча.

- Хвани ме за ръка.

Вивиан го хвана и двамата преминаха през арката. Когато преминаха се озовоха в едно мрачно място. Имаше бегли спомени, че на това място някога бе царувало щастие. Градината бе буренясала, отдавна спрелите фонтани бяха пресъхнали и пълни с листа от дърветата. Самите дървета бяха изсъхнали. Всичко беше мрачно, сиво и зловещо. Вивиан я побиха тръпки.