The love story

Сънят

Вивиан се въртеше в леглото си. Тя сънуваше нещо, което я притесняваше.

- Виви, събуди се!- Джак я побутваше леко.

- Да? - тя стана рязко, стряскайки се.

- Говореше на сън.

- Какво съм говорела?

- Мамо, мамо.... Какво сънува?

- Наистина ми се приъни майка ми. Тя дойде при меп като някакво привидение. Погледна ме в очите, а после ме хвана за ръцете и прошепна " Мило дете аз съм до теб и до брат ти..." След това тя започна да се отдалечава, избледнявайки. Аз исках тя да се върне и започнах да крещя името й, но нямах сили да го извикам с цяло гърло.

- Шшшш, пяма за какво да се боиш, било е просто сън мила. Сега заспивай.- казвайки това Джак я притисна към тялото си и двамата се унесоха.

*******************************************

- Греъм, от няколко месеца сънувам всеки ден едно и също. Аз стоя в някаква стая, след миг идва майка ми и все едно и също повтаря"Аз съм до вас", а после изчезва. Какво значи това?

- Марк сънува същото. Мисля, че майка ви иска да ви каже нещо, но трябва и двамата да сънувате едновременно и дй се срещнете в съня си.

- Понякога ми се привижда в клас.

- Определено иска да ви каже нещо.

- Как ще се "срещнем" в съня си?

- Марк, ела тук!

-Да?- Марк буквално долетя, но беше запъхтян.- какво се е случило?

- Първо, успокой се! Второ-сега ще накарам двама ви с Вивиан да заспите едновременно за да разберем какво иска да каже майка ви. Хванете се за ръце.

Марк и Виви седнаха в едни кресла, хванаха се за ръцете и затвориха очите си. Греъм сложи лявата ръка на челото на Марк, а дясната на челото на Вивиан. За миг и двамата изпаднаха в транс и заспаха.

Озоваха се на в огромна стая. Там имаше огромно легло и нощно шкафче до него. Имаше големи и тежки завеси на прозорците които се спускаха се до земята. Килимът на дървеният под бе мек и голям. Имаше и тераса. Личеше си, че хората които живееха там бяха наистина заможни.

Марк и Вивиан стояха хванати за ръце, стейки до огомното легло. Стаята започна да се изпълва с жълто-червеникава светлина, и ето че само след миг майка им се появи. Тя проговори с нежен и мек глас.

- Деца мой вие най-сетне сте заедно.

- Мамо, ние вече знаем историята ни, но на мен ми бяха отнети силите и сега не знаем как да се борим срещу Лорда...

Майка й я прекъсна.

- Шшшт мило дете, аз зная какво се случва в момента. И точно за това съм дошла, за да ви помогна. Вие знаете, че той е ваш чичо нали?

Двамата поклатиха глами в знак на положителен отговор.

- Дълго време след като той се прехвърли на тъмната страна се опитвахме да го върнем обратно, но безуспешно. Ти Вивиан и ти Марк можете да го спрете, но трячва да покажете, че го обичате.

И двамата седяха в недоумение. Да го обичат и то след като е убил родителите им. Това им звучеше странно.

- Марк време е, казах каквото имах да казвам на теб.

Марк излезе от транса, но Виви все още спеше.

- Защо ти не си в транс, а тя е? - Греъм го гледаше с недоумение.

- Не знам, тя ме отпрати....

Виви се събуди и прекъсна Марк.

- Какво ти е? Добре ли си? Какво стана?

Виван изглеждаше уплашена, но сигурна.

- Мама ми показа как да върна силите си. Показа ми големият апокалипсис от предишния Лорд и как само неколцина оцелели успели да го победят. Всичко бе шокиращо. Не ти го показа, защото може да активираш някоя от силите си. И още нещо...

Вивиан млъкна и дланите й пламнаха.

- Но как? - Марк я гледаше с недоумение.

- Духът на майка ви още носи част от силите в себе си и ги е предала на Виви.- обесни Греъм.

През това време и Джак довтаса и като видя какво се случва с гаджето му първо се зарадва, а после изпадна в недоумение и се наложи всичко да му се обесвява.

***************************************

Тя държеше медальона в ръцете си. Майка й го бе дала последният път когато й се присъни. Каза й, че с помоща му може да открива роднини. Виви премисляше събитията от последните месеци. В училището й почти всички бяха станали роби на Черните сенки, а и случаите на отвличане се увеличаваха в световен мащаб. Виви песъзнателно стискайки медальона се замисли и за Лорда. Замисли се как да върне и останалата част от силите си.За миг тя се озова в една мрачна стая.

Виви бе уплашена. " Какво се случи? Къде се намирам?"- в главата й се блъска а все такъв вид въпроси. Тя се огледа и осъзна, че се намира в дворец. Стаята беше огромна, но мрачна, личеше си че отдавна никой не обитаваше стаята. Имаше няколко големи картини подпрепи на стената, те бяха издрани. В стената имаше вградена камина. Имаше стар диван и изхабен килим. Прозорците бяха закрити с плътни черни завеси. До камината имаши един люлеещ се стол с покрирало на него, а на стола бе седнал някой.

Виви се бе скрила зад дивана. Тя осъзна, че се намира в двореца на "Мрака".