The love story

Финална битка

Вивиан се събуди, усещаше силна болка в главата. Когато отвори очи видя, че другите, както и тя бяха завързани идин за друг и седяха в средата на онази мрачна стая, намираща се зад картината. Виви веднага разбра къде се намира и от това я побиха тръпки. Тя побутна Джак и той си отвори очите, след няколко минути и Греъм и Марк се събудиха.

- Къде сме? - Марк простена тихо от болката която пробиваше като с трион главата му.

- Знам точно къде сме. Била съм тук и преди. В замъка на Мрака.

- И  по-точно, в залата за мъчения.- Греъм я прекъсна.

Те седяха на студения цимент, в смразяващата се стая и измисляха план как да избягат. Никой не можеше да използва силите си или поне тези за които са нужни и ръцете, защото оковите на ръцете им бяха магически и не го позволяваше.

От ъгала на залата се  появи чичото на Вивиан.

- Я виж ти, кого си имаме тук. Два броя Водачи, Древен и Скачач. Които скоро ще бъдат съвсем обикновени хора.

- Този път няма да ти се отдаде!

- Хмм, знаеш ли има нещо хубаво в съпротивата ти, Вив!

Чичо й се обърна и започна да вика Сенките. След само миг цялата зала се изпълни с тях. Сред тях Виивиан разпозна Георги, брат си и родителите си.

Виви преглътна буцата в гърлото която й бе заседнала и затвори очи. Медальонът й започна да блещука, този на Марк също. По този начин те призоваваха Пазителите.

След миг започнаха да прийждат Пазители. Един от тях освободи Водачите, а след това Джак и Греъм се освободиха. Битката беше ожесточена. Георги застана  пред Вивиан и се канеше да й нанесе удар.

- Георги, аз съм. Погледни ме. Георги, аз съм Вивиан.

Той й нанесе удар, а тя се защитаваше, като не спираше да му повтаря коя е.

- Обичам те, нямя нищо, обичам те! Ти си ми като брат, обичам те.

Георги примигна.

- Вив?- той се отдръпна от нея. Бе стреснат от самия себе си и започна да се оглежда. Не знаеше какво се случва. Вивиан му направи знак да отиде в ъгала.А той покорно й се подчини. Сви се и от шока не можеше да помръдне дори на милиметър. Гледаше как Джак и Виви се биеха срещу Сенките, искаше, но не можеше да помогне.

Една от Сенките рани Джяк в корема. Виви видя това, уби Сянката която го направи и се затича към Джак.

- Пеперудке, искам да знаеш само, че те обичам и винаги ще съм до теб...

- Не, Джак... Отвори очи, моля те. Джак! Не ме оставяй сама. - тя простена и се разплака- Не мога да живея без теб!- прегърна го силно.

- Вивиан!- Марк се провикна, а когато тя се обърна видя как епергийна топка се канеше да я уцели. " Поне ще съм с Джак" - помисли си и дори не направи опит да избяга. Нито за миг не потрепна. Марк, обаче отклони атаката. Вивиан погледна към все още топлото тяло на Джак, " Обичам те", прошепна тя и го целуна по челото, а после изтри сълзите си и директно се запъти към Лорда.

Бе подпалила дланите си и не възнамеряваше да спира до там. Земята под която стоеше той зяпочна да се разцепва. Чичо й бе в шок от моща на силите й. Марк се впусна да й помага, а после и Греъм, но изведнъж Вивиан  се сепна.

- Какво става?

- Марк, помниш ли какво каза мама? Ще го победим с любов.- тя протегна ръката си. И тримата се хванаха.

- Мислете за нещо или някого когото обичате.

- Водачите- извика Греъм.

Марк и Виви започнаха да изреждат неща които обичат. Виждаха как сите на борещия се Лорд намаляваха. Не след дълго помещението започна да се изпълва със светлина и Лорда започна да изгубва силине си. След миг той лежеше безпомощен и свит на кълбо на земята. Всички Черни сенки изгубиха сили и се изпариха, а поробените от тях осъзнаха кои са.

Вивиан се затича към студеното тяло на Джак, легна на рамото му и  прошепна " Победихме" и тя отново се разплака.

- Хайде Вив, ставай трябва да отведем хората по домовете. А Джак...

*************************************

Тя облече черните си платформи и черната прилепнала рокля. Преглътна буцата заседнала на гърлото й и се запъти към входната врата. Налагаше й се да погребе любовта на живота си. Сямо при тази мисъл, че него вече няма да го има караше очите й да се пълнят със сълзи.

Бяха се събрали около ковчега, който полагаха в двуметровата студена яма, наричана гроб. Вивиан хвърли една кървавочервена роза, докато спускаха ковчега в дупката. Стискаше зъби, не искаше да плаче. Когато заровиха гроба му и всички се разотидоха освен Марк, Греъм и Вириан, тя се свлече на колене и избухна в ридания. Животът й тотално се бе преобърнал. " Не мога да живея вече"- помисли си тя. От малката черна чантичка извади джобно ножче...