The love story

Армийте

Вивиан се събуди в къщата на Греъм, по-точно в дневната на дивана му. Когато отвори очи, замъгленият й поглед успя след около 10 секунди да фокусира Джак, Греъм и Марк. Те се бяха надвесили над нея, а в очите им се четеше тревога. Греъм, вместо да я попита как е й се накара:

- Повече да не си посмяла да се биеш със сенките сама... тоест без армия. Видя колко са силни! О, съжелявам... как се чустваш?

- Ох, еми бива. Цялото тяло ме боли. Колко време бях в безсъзнание?

- Около 2 часа. Ние се помъчихме да промием раните ти.

Вивиан се надигна леко, всичко я болеше. И тримата й "пазачи" разпериха ръце сякаш да я поддържат.

- Спокойно сама ще се оправя.

Виви стана, усещаше коло е слабо тялото й. Всичките й рани я боляха. Тя влезе в банята, погледна се в огледалото. Устните й бяха разцепени. В дясно от ключицата й имаше огромна синина, причинена й от Георги. На главата й имаше превръзка, но раната й беше отдзат малко над тила.Лактите й бяха одрани, колената й също.

Вивиан напълни ваната. Тя влезе вътре и усети как раните започнаха да се отмиват, усещаше болка, а водата порозовя.

След ваната, Виви облече халата си и излезе от банята. Там завари Греъм, Марк и Джак да седят на дивана с тревожни лица. Щом видяха, че тя излезе от банята й се притекоха на помощ. Греъм показа на Виви стаята в която може да се преоблече и в която впрочем й бе предоставена да пренощува.

- Ще се прибера у нас. Как да обеснявам на родителите ми?

- Незнам... кажи.. кажи, че ще спиш в Маринка няколко дни, защото тя те е поканила у тях.

Марина беше една приятелка от танците. С нея Вивиан излизаше по-често отколкото с "тълпата".

Виви звънна на Марина и я помоли да я прикрие, без да й обеснява причината. И Маринка като добра приятелка се отзова. После на Вивиан й трябваше около половин час да убеди родителите й да я пуснат. Накрая те я пуснаха но при условие да не пропуска училище.

- Какво ще стане с Георги?

- Виви, моля те не сега, полегни си и добре се наспи, а на сутринта ще го мислим. - Джак я целуна нежно по бузата.

Вивиан и Джак много се обичаха, не можеха да издържат и ден един без друг. Щом тя го видеше започваше да чуства как всичко в нея пулсира. Той винаги бе до нея и я подкрепяше, Виви не си представяше света без него. И сега когато той лежеше до нея и я бе прегърнал, тя се чустваше по-сигурна от всякога. Виви обаче, не знеше, че ще трябва да се разделят скоро време.