The love story

Дворецът на мрака

Виви се огледа и видя че някой седи на люлеещия се стол. Беше тъмна фигура с наметало. Личеше си че е мъж и то едър. Явно бе замислен над нещо, защото дори не усети Вивиан. А самата Вивиан се бе скрила зад дивана и чакаше той да си тръгне. Тя осъзна къде се намира и, че това е чичо й. В главата й се оформи план да го проследи когато стане от стола. Искаше да се добере до куба със силите си, но трябваше да бъде много внимателна.

След няколко минути мъжката фигура стана. Вивиан бавно си измъкна иззад дивана и го последва. Каридора в който се озоваха бе по-зловещ и от стаята. Олющените стени и таван, избледнялата някога морскосиня боя, огромните саксий пълни със суха и твърда като камък земя, показваха, че някога там са живели хора. Вириан си представи как са изглеждали коридорите и стаите преди всичко това да бъде занемарено.Не вървяха дълго, когато чичо й отвори таен вход, скрит в стената, зад една избледняла картина, която бе запазена точно заради тайният вход. Когато Виви влезе, тя се озова пред едно каменно извито стълбище. Тръгна да слиза по него, струваше й се, че няма край, но най накрая стигна до пещо като хангар. Помещението бе с висок таван. Вътре беше студено, а точно в средатата стоеше един стол. Той изглеждаше на електрически, но когато Виви се доближи видя, че е по-лошо от електрически стол. Имаше жички, а до масата до него разни инструменти, явно за мъчение. Побиха я тръпки. Струваше й се, че може да усети невинните души измъчвани с часове в това мрачно помещение.

Виви чу шум и видя чичо й да се задава от някъде с кутията в която все още бяха запечатани силите й. Той започна да удря по кутията, но ьвно не знаеше как да вземе силите от там.

- Нищо не разбирам, уж всичко правя по инструкция, а не мога да ги взема.

Личеше си, че обзема ярост и в ядя си захвърли куба. Вивиан се възползва от обвзелатa го ярост и докато той бе с гръб, тя изтича и взе кутията, а чичо й я погна. Той обаче не очакваше тя да е в замъка. Вивиан се изкачи по стълбите и после се озова в мрачния и дълъг коридор. Търсеше изход, но не знаеше къде да го намери, а после сети за медальона, стисна го и си помисли за Марк. След миг се появи в къщата на Греъм, в стаята на брат си, запъхтяна.

Марк я гледа няколко секунди в недоумение. Погледа му се местеше от нея на куба.

- Ама ти?

- После ще ти разкажа, сега искам да си върна силите обратно.

Виви сложи ръце на куба и вида как червеният дим отново се променя в сив. Стаята се освети за миг, а после изгасна. От цялото това светлинно шоу, Джак и Греъм побързаха да додат. Всички бяха се втренчили във Вивиан и недоумяваха какво се случва.

Виви им разказа прежимяното.

- Нещата се нажежават, сега няма връщане назад. Лордът знае за теб и е по петите ти. А с това което си направила си го разярила.

Греъм изглеждаше страшно разтревожен.

**********************************

Минаха се месеци, но всичко беше в застой. Нямяше вести от Черните сенки или от Лорда. И всичко това караше Вивиан всеки ден да се страхува. Имаше затишие, което не й вдъхваше увереност.

Отново бе последният учебен ден, но Вивиан завършваше 12 клас. След една седмица й бяха финалните изпити. Естествено не й се налагаше да учи много, но пак бе притиснена.Двамата с Джак планираха да постъпят в един и същи университет, планираха общо бъдеще заедно.

Ето че дойде и момента на финалния изпит. Вивиан седна на чина и зачака началото. Трябваше да започне към 10:00 и да продължи близо три часа. Мина без особени инциденти. След изпита Вивиан, Джак,Марк и Греъм отидоха да празнуват.

- Сега си свободна.

- Да, ти не с спря цяла година да ми се подиграваш, че имам училище а ти не! Е сега се надявам да спреш!

- Мило, не се сърди! - Джак я целуна. След това станаха и т.ътнаха да се прибират.

- Чухти ли това?

- Не. Кое да чуем?

- Шшшшт... Ето това.- каза Виви.

От някъде се чу шум и всички се ослушаха. Застанаха гръб в гръб и внимателно се заоглеждаха. На вън бе тъмно и безлюдно, а странните звуци се разнасяха около тях и бяха доста близо. Изведнъж Вивиан, Джак, Марк и Греъм се озоваха обградени от Сенки.