The love story

Признанието

Тя махна отново с ръка и времето продължи по ритъма си. Вивиан си легна в леглото и заспа.

- Виви? Какво става с теб? - попита Гого щом видя идващата Вивиан към входа на училището.- Звънях ти, а ти не отговаряш... какво се е случило?

- Няма значение. Остави ме, не ми се говори.

- Но....

Вивиан го изгледа толкова злобно, че Георги се уплаши от погледа й. Той я виждаше за пръв път такава и понеже си беше настоятелен, а тя не му беше безразлична, нямаше да остави нещатата просто така.

Би званецът и започна първият час- Математика, любимият час на Гого и най-омразният на Виви. Не че не разбираше математиката, напротив тя я знаеше дори без да я учи (явно наследство от истинските й родители)и точно защотот знаеше повече от учителите по математика, химия, физика, чужди езици, български, история, география и т. н. всички часове й бяха скучни.

- Псссст- Гого я побутна с лакът и й подаде бележка " Знаеш, че няма да престана с тормоза ако не ми кажеш какво е станало". Вивиан не издържа, хвана Гого за ръката, а с другата махна. И ето, че всичко спря да се движи освен тях двамата.

- Ама какво?! Как?! Каквооо?! - Гого беше в пълен шок.- Какво се случва? Ти ли го направи? От къде можеш това?

"Ама каква съм глупачка, защо просто не изчаках проклетото междучасие?"

Тя започна да му обеснява за всичките си дарби, а той само мигаше.

- Ама това е страхотно, защо не си ми казала до сега?

- И без това бях странна, та и това отгоре на всичко... мълчи си никой не трябва да знае!

- Гроп съм! А сега след като имаме цялото време на света... кажи какво е станало с теб?

Тя започна да му разказва всичко и когато му разказа единствената му реплика беше

- Казах ли ти?