The love story

На следващия ден...

Когато отиде на тренировки на следващия ден, настроението й беше приповдигнато повече от обикновено. Днес Гого го нямаше, с Хриси правеха 10 месеца и той й бе намислил страхотна изненада.

Виви не беше спала цяла нощ. Все още си мислеше за прекрасната "приятелска" среща. Всичко сякаш беше излязло от приказка. Само те двамата на пълната луна, гледаха града от високо, сякаш бяха негови господари. Вивиан с все сили правеше опити да не мисли толкова за СРЕЩАТА, но каквито и опити да правеше мислите й бяха все там. Тя беше тъй щастлива, както никога до сега. Чустваше дори лека промяна в себе си.

Вивиан влезе в залата, беше подранила малко. Тя обаче започна да загрява. Когато дойдоха всички започнаха да тренират танца.

Виви застана до Джак, но той се държеше много странно. Не говореше с нея, не й показваше движения, отбягваше я.

"Какво му става?! Защо се държи грубо? Аз ли сгреших с нещо?", в главата на Виви се блъскаха все такъв род въпроси.

Когато свършиха с танците Виви се доближи до Джак.

-Джак?! Случило ли се е нещо? Защо се държиш така с мен?

-Няма значение, не искам да говоря с теб от сега на татък, а ти не ми досаждай като се опитваш да завържвеш разговор с мен.

Вивиан си отиде в тях, затвори се в стаята си. Започна да плаче като малко дете, сложи слушалките и включи плейлиста си с песни. По едно време заспа.

Когато се събуди беше полунощ. Погледна през прозореца си и започна да се наслаждава на почти пълната луна и на безбройните звезди които днес се виждаха ясно. Тя излезе на тераста на стаята си, като си бе наметнала един суичър, махна с ръка, сега времето бе нейно, можеше да седи вечно така и да се наслаждава на прекрасната глетка. Да, тя беше спряла времето в буквалния смисъл на думата.