Bad Girl & Good Boy

XL

- Вече ще ми кажеш ли какво толкова стана?- имам чувството, че Алън вече ме пита за 5 пъти от както тръгнахме обратно за кампуса.

- Няма нужда да казвам нищо, защото знаеш вече отговора, Алън.- той само се намръщва и продължава да си гледа пътя.

- Виждам колко няма нищо. Само ако кажа още нещо ще гръмнеш от гняв.- не отговорям, защото не искам да го обидя заради глупостите на Сиера, които ме ядосаха.

- Скарахме се със Сиера.- отговорям по най-простия начин.- Не е нужно да знаеш всичко, Алън.

- Добре. Няма да питам повече.- след думите си наистина не казва нищо и аз не искам да кажа поредната глупост и за това си стоя безмълвна и аз.

Стигаме до кампуса и все още никой не е казал и думичка. Всеки тихо си взима сака и тръгваме към стаята НИ.
Алън отключва и ми прави път да влезна първа, а след това си влиза и той.

- Ужасен и груб човек, съквартирант, приятелка и всичко съм си.- сядам на леглото си.

- Ти си го каза.- все още стои с гръб към мен, а аз се разстройвам при това, но изведнъж се обръща и ми де усмихва.- Шегувам се естествено.- идва и сяда при мен.- Не си ужасна и груба, а по-честна да кажем. И понякога всеки си го заслужава, нали?

- Наистина не трябва да се държа. Сутринта на плажа, после в колата, а дори не помня всичките пъти в началото на годината.- той ме изслушва и после премята едната си ръка на раменете ми.

- Да направим така, че да си споделяме повече, Ади.- добре де. Това беше. Ще му споделя.

- Добре.- въздишам.- Това, което ще ти кажа не го знае никой друг. Само аз и Сиера, защото тя е в центъра на всичкото.- сините му ириси са фокусирани върху мен.

- Можеш да ми се довериш за абсолютно всичко.- аз кимвам и продължавам.

- Разбрах, че.....- спирам, защото телефона ми започва да звъни.- Бен е.- казвам и вдигам.

От кога не сме се виждали. И как точно се сети да ми се обади като се върнах. Не чакам повече и вдигам.

- Здравей. Ади.- буквално изкрещява.

- Кажи Бен.- карам направо.

- Кога се връщаш? Вече ми липсваш. А и няма кой да контролира живота ми.- разсмива се той.

- Вече се върнах, Бен.

- Супер. Да излезем?- предлага той, а аз поглеждам към Алън.- От кога не те виждам.- и на мен ми липсва. А и трябва да му споделя за момчето, което седи до мен най-сетне.