Bad Girl & Good Boy

LXXII

- Прекрасна стая.- зелените очи на Кейти буквално се взират на всяко едно кътче в стаята ми.

- Просто стая.- изпуфтявам и сядам и стомахът ми, ми напомня, че ми ми трябва храна, но ще го отложа за после.

- Може първо да те гримираме?- пита ме тя и аз кимвам.- Или пък преди това можеш да поканиш най-добрия си приятел да дойде с нас?

- Защо Бен толкова ти привлече вниманието, Кейти? Ти не спря да говориш за него!- какво толкова видя в него като се има и предвид, че...

- Знам какво си мислиш.- това момиче успява дори да ми прекъсне мисълта!- Вече ти казах, Адисън! Просто обичам да има много хора около мен. А и на Бен ще му е скучно сам, нали?

- Както и да е. Добре ще го питам.- ставам и тръгвам към стаята на Бен.

Още в коридора се чува силна музика. И преди малко разбрах, че му има нещо и щом слуша музиката толкова силно е наистина знак, че не е добре.

- Хей.- влизам вътре и той намаля малко.- Кейти не стига, че ще ме влачи и мен след себе си, но те кани и теб на партито си.- сядам до него.- Но пък имам чувството, че нямаш настроение за каквото и да е!

- Защо да нямам? Ще дойда.- той ми се усмихва.- Но пък може би ще се върнем рано, за да ми разкажеш за днеска?

- Чудесна идея, Бен!- явно аз нямам настроение за каквото и да е. Не знам и самата аз какво ми е.

Връщам се при Кейти и като я виждам за секунди съм и ядосана безкрайно.

- Какво правиш?- отивам веднага и взимам капака на кутията и я затварям.

- Съжалявам. Не намерих гримовете ти и реших, че може би са в кутията.- Кейти ми се извинява, но аз дори не я слушам.

- По-добре да се оправя сама. Ще се срещнем на партито ти, Кейти!- тя кимва и излиза.

Сядам върху леглото отново и отварям кутията. Не е виновна тя, че без да иска е намерила и отворила кутията. Аз съм тази, която реши, че ще е добре да взема проклетата кутия. Онази, която е пълна с нещата на Алън. Неща, които аз така и не успях да разгледам. Нямам сили да докосна нещата му. Колкото и да се опитвам да го забравя не мога. Една част от него е винаги с мен! Аз се опитвам да го забравя, но май проблемът е там, че не искам толкова. Иначе нямаше да взема това с мен.

Няма да позволя днес мислите ми за Алън да провалят каквото и да е. Ще отида на партито и ще се забавлявам!
Отивам до гардероба и изкарвам една тъмно зелена рокля. Прилепнала е и е с тънки презрамки. Слагам я сядам пред огледалото. Грим с тъмните нюанси ще бъде чудесно. Бледото ми лице ще е по-добре със сигурност. След като си накъдрям и косата си слагам обувките - високи черни токчета.
Напълно съм готова и излизам да видя дали Бен изобщо е решил да тръгне да се оправя. Е явно е дори готов. Оправил си е косата и изглежда твърде сладък.