Bad Girl & Good Boy

LXXXVII

Отварям очи и продължавам да дишам неравномерно. Поредният кошмар.
Поглеждам към Алън, който спи съвсем спокойно. Часът е едва 5 часа сутринта. Вече свикнах да ставам по това време.
Слизам до кухнята и сядам до прозореца. Навън вали и с всеки изминал ден става по-ужасно и по-ужасно. Лятото е почти към края си... и скоро трябва да се връщам в Ню Йорк.
Тъкмо си правя кафе и докато наблюдавам валящия дъжд се звъни на вратата. Кой може да е в 5 сутринта?
Отивам да отворя и в крайна сметка не съм много изненадана.

- Мейсън!- казвам и го поглеждам от главата до петите. Целият се е намокрил.

- О'Конър!- казва той и влиза вътре.- Дори няма да питам защо не спиш в 5 сутринта!

- Както и аз няма да питам защо изглеждаш така и се появи в 5 сутринта! Нямаш ли ключове? Можеше и аз да спя!- отпивам от кафето си и продължавам да го гледам.

- Но ето, че не спиш!- казва ми той и тръгва нагоре.

Аз се връщам в кухнята и не след дълго Мейсън отново се появява. Също си сипва кафе и сяда срещу мен.

- Какво?- питам го, защото не е спрял да гледа към мен.

- Нищо! Та защо не спиш?- пита ме и ми се усмихва.

- И ти искаш да разбереш, защото..?- извъртам очи.

- Непоносима си. Сигурно единствената причина да сте заедно с Алън е, че той е дори още по-непоносим.

- Не бъди гадняр!- карам му се и той ми се усмихва.

Докато си говорим получавам съобщение и като поглеждам кой ми е писал широка усмивка се появява на лицето ми.
Не мога да повярвам.

- Няма да повярваш кой ми писа!- казвам със забит поглед в телефона си.

- Кой?- пита ме Мейсън.

- Киара. Киара Лиънс!- казвам към него и се усмихвам.- Помниш я, нали?- питам го. Няма начин да не я помни.

- Имам спомени! Ти имаше други приятели освен Ерик и Бен, нали така? И една от тях е Киара? - казва той и аз извъртам очи.

- Не ме бъркай със себе си, Мейсън!- казвам и си оставям телефона.- Тя ще е тук и пристига днес! Представяш ли си?- толкова се радвам, че дори говоря с Мейсън повече от обикновено.- Видях я последно на твоето тъпо парти преди да завършим...- говоря и се опитвам да си спомня повече.

- Тъпо парти?- усмихва се той.- Май не си спомняш всичко, О'Конър?- един вид ме пита той.- Нека аз да ти напомня!