Bad Girl & Good Boy

LIV

- Ади? Добре ли си?- Лукас слага ръката си на рамото ми.

Аз не му отговарям. Не мога да си отваря устата и да кажа нещо. Стоя замръзнала и тялото ми отказва да помръдне.
Искам да си тръгна оттук, но не мога.
Трябва да има логично обяснение за това. Алън и Ванеса? Само при мисълта за това ми се повдига. Но пък като се сещам как всеки път тя го оглежда и какви неща ми е казвала.
С едната си ръка избърсвам сълзите на лицето ми и най-накрая се обръщам към Лукас. Той ме гледа за минута и накрая решава да говори.

- А сега да дойдем на моето нещо......- идиот! Той май не вижда в какво състояние съм.

- Не ми е до това сега!- казвам съвсем тихо и тръгвам напред като го зарязвам пред къщата.

- Ще си спазиш обещанието!- провиква се след мен, но аз не се обръщам вече.

Докато вървя си намирам една пейка и сядам на нея. Това, което видях няма как да е истина. Но пък?! Защо Алън ще ме лъже тогава?
Облягам се назад и затварям очи. Опитвам се да изчистя всичко в главата си, защото ме заболя от толкова негативно мислене.
Минават сигурно часове откакто съм тук, но не искам да се връщам в кампуса. Като цяло предполагам, че ще съм сама в стаята, но........

- Виж кой намерих? И то точно тук?- повдигам глава и виждам най-добрия приятел на Алън. Кевин, който е изненадан, че съм тук пристъпва по-близо.- Не ти ли е студено тук по това време?

- А някой да ти е искал мнението или загрижеността?- грубата Ади май отново ще се завърне.

- Извинявай, ако съм те издразнил.- извинява ми се и тръгва.

- Не. Кевин почакай.- ставам от пейката и го настигам.- Аз съжалявам.- въздишам.- Може ли да поговорим?- решавам да си пробвам късмета като го разпитам, за да мога да разбера нещо.

- Естествено.- той е съгласен за мой късмет.

По пътя не казвам нищо свързано с Алън, а просто Кевин говори и аз го слушам.
Когато стигаме до апартамента му той отключва и ми прави път, за да мина.
Сядаме в кухнята около масата и аз честно казано не знам как да почна.

- Има ли нещо, което искаш да ми споделиш?- вместо мен той започва разговора.

- Не. Тоест да. Просто ще те попитам едно нещо и искам да ми отговориш само с "да" или "не"!- той кимва срещу мен.- Вчера вечерта Алън с теб ли беше?- той все едно се поколебава какво да ми каже и започва да играе с пръстите си.- Кевин?- все пак чакам отговор, но той явно не иска да ми даде такъв.