Най-добрият приятел на брат ми [завършена]

Част 7

Не очаквах да ми каже това, но... говореше много неща и често сменяше темата. Не го слушах много, защото много ми се спеше. Както бяхме седнали на дврова на блока ми аз се отнесох и заспах.

Гледна точка на Преслав
Докато не спирах да обяснявам случката на Калина, изведнъж усетих нещо тежко на рамото си. Видях, че е заспала. Много е сладка като спи! Взех я на ръце и се качих в апартамента им. Родителите ѝ ги нямаше, но когато влязох по-навътре видях ядосаното изражение на брат ѝ.
Н: Какво си мислиш, че правиш?
П: Говорихме долу и тя заспа. Какво се очаква да направя? Оставям я да си легне.
Н: Остави я в спалнята на нашите и си тръгвай. И без това е много късно. Не трябва ли да се прибираш?
П: Нямам час.
Н: А вашите няма ли да се притеснят малко?
П: Не, аз им казах, че ще спя у вас. *невинна усмивка*
Н: И какво мислеше да правиш ако не се беше случило така?
П: Не знам може би да се разходя и да отида някъде да ям.
Н: Ох хубаво! Може да останеш, но ще спиш в моята стая. Аз ще спя при сестра си.
П: Добре!
Отидох в спалнята и я оставих на леглото. Николай следеше всяко едно мое движение. Беше се подпрял на касата на вратата. Когато тръгнах да излизам от стаята...