Най-добрият приятел на брат ми [завършена]

Част 14

А: Докажи го!...
П: Няма какво да ти доказвам!
К: Спрете се с тези глупости!
А: Ха! Ето, знаех си, че лъжеш!
К: Антонио спри се! Помолих те най- учтиво да си тръгнеш, а ти тук правиш някакви панаи-
Бях прекъсната от Преслав, който сля устните ни. Бързо отговорих на целувката му. Бях погълната от вкуса на устните му. Колената ми започнаха да омекват и щях да падна, но Преслав ме хвана за кръста и ме придърпа по- близо като задълбочи целувката.
А: Това не е краят! Разбрахте ли!!!

Гледна точка на Преслав
Когато Антонио ми каза, че лъжа и Калина започна да му крещи, за да си тръгне, аз се вгледах в устните ѝ и просто не се сдържах. Много ми се искаше, това което казах по- рано, да бе истина. Когато се допряха устните ни, тя много бързо отговори на целувката ми. Не исках никога да се отделим. Исках да мога да бъда с нея вечно. Но няма как да стане. Тя леко започна да пада, а аз я придърпах за кръста и задълбочих целувката като вкарах езика си в устата ѝ (това звучи грешно). Чух как бившият ѝ ни извика нещо, докато си тръгваше, но не му обърнах внимание. Не след дълго се отделихме. Тя дишаше тежко и бузите ѝ бя ха зачервени. Лека засрамена усмивка бе изписана на лицето ѝ. Не посмя да ме погледне в очите.
П: А-аз, т-такова, извинявай. Просто исках да го разкарам.
Когато казах последното изречение сладката ѝ усмивка веднага изчезна.
К: А-аз трябва да тръгвам. Вземи си розата.
Значи е разбрала, че съм аз. Докато бях погълнат в мисли, видях как тя се отдалечава.

Гледна точка на Калина
Когато Преслав каза, че го е направил само, за да го разкара, ми стана много тъпо, а и знаех, че не беше само заради това. Няма как да е. Иначе нямаше да продължи толкова дълго и нямаше да я задълбочи. Не смеех да го погледа в очите. Върнах му розата и си тръгнах...