Най-добрият приятел на брат ми [завършена]

Част 3

Гледна точка на Преслав
От доста време харесвам сестрата на най-добрия ми приятел, но много ме беше страх да ѝ кажа. Но един ден тя... се промени много. Не бе същият човек, когото познавах преди. Усетих, че нещо става и реших да спра контакт с нея за известно време, но тогава нещата се влушиха.
Тя ми липсваше. Нейната усмивка като ме види. Да ме гледа без да спре и дори да не се усети. Липсваше ми нейното добро настроение. Липсваше ми много.
Но реших, че не трябва да съм част от нейния живот по този начин. Всеки път, когато се подминавахме по коридорите не смеех дори да я погледна, а след като я бях подминал, очите ми се изпълваха със сълзи.
Един ден се престраших да питам Николай какво се е случило с нея.
П: Хей, Ники. Знаеш ли какво става със сестра ти?
Н: Кое точно?
П: Ами не знам. Промени се много последните няколко дни. Знаеш ли защо?
Н: Знам, да! Но ѝ обещах да не казвам на никого.
П: Хайде де Ники! Знаеш, че сме най-добри приятели. Можеш да ми кажеш всичко. А и знаеш, че я харесвам, нали?
Н: Да, знам и съм много против това.
П: О, я стига! Казвай!
Н: Уф.. От къде да започна? Еми, изпаднала е в лека депресия, защото гимназията ѝ отне самочувствието, колкото и малко да беше преди. Сега е винаги в лошо настроение, защото спря да я поздравяваш, спря да я поглеждаш и спря да я отразяваш. Тя чакаше да я погледнеш дори и за секунда всеки ден, но винаги оставаше разочарована и се натъжаваше още повече. Разказа ми и много други неща, но те са ѝ прекалено лични, а и са от балета ѝ, така че не те засяга.
П:...
Гледах в земята и слушах за грешкие си от устата на най-добрия ми приятел и брата на момичето, по което си падах от толкова много време.