Най-добрият приятел на брат ми [завършена]

Част 13

Не знаех дали е за мен, но когато се обърнах назад видях... Уф! Антонио. Той пък какво прави тук?!
А: Здравей!
К: Какво искаш?*попитах го грубо*
А: Нищо! Не ти ли хареса изненадата ми?
К: Това не е от теб тук пише П!
А: Не е вярно това е А, но много грозно написано.
Започнах да се ядосвам, защото беше очевидно, ме пишеше П.

Гледна точка на Преслвав
Видях как Калина вдигна розата и прочете бележката. Бузите и веднага станаха червени. Много е сладка като се срамува. Видях някакво познато момче да отива зад нея. Когато тя се обърна се стресна и веднага се ядоса. Тогава осъзнах кой е това. Беше бившия ѝ. Той какво прави тук?! Мисля, че се опитва да я убеди, че това е от него. А не! Тая няма да я бъде! Веднага отидох при тях и застанах зад Калина хващайки я за раменете. Тя леко подскочи. Усмихнах се леко като тя ме погледна с уплашени очички. Когато видя, че съм аз, се успокои, но все още беше ядосана на момчето пред нея.
П: Приятел айде да не я занимаваш!
А: Че какъв си ти, за да ми казваш какво да правя. Махай се от тук и ни остави намира.
П: Как пък не?! Не виждаш ли, че не ѝ е приятно да е около теб. Мисля, че е очевидно!
А: Точно ти ли ше ми кажеш?! Кали, скъпа, кажи му да се разкара.
Много се ядосах, когато я нарече "скъпа"!
К: Първо: не ме наричай "скъпа", второ: няма да му казвам да се махне и трето: той е прав. Не ми е приятно да си тук, така че моля те върви си.

Гледна точка на Калина
Много се стреснах, когато някой ме хвана за раменете, но когато видях, че е Прелав се успокоих. С Антонио водиха спор, а аз бях на страната на Преслав разбира се. Когато помолих Антонио да си тръгне, той пак попита един въпрос, който се питах и аз.
А: Какъв си ѝ ти, че да ми кажеш да си вървя?!
К: Стига си питал. Аз те помолих да си тръгнеш. Остави го-
П: Аз съм нейният нов приятел!
Останах учудена от това, което каза той.
А: Докажи го!...