Днес е пърият учебен ден и много ме беше страх да ходя сама на училище, за това реших да отида с брат ми. Той обаче не искаше, защото щеше да ходи с Пресо, но мама успя да го убеди. Отидохме на спирката, за да си изчакаме автобуса, но го изпуснахме. Тогава аз писах на мама и тя дойде до спирката и ни закара на училище. Бях много притеснена за първия учебен ден, но и това бе денят, в който разбрах, че го харесвам. Докато вървяхме към спирката момчетата си говориха, а аз ги следвах. По едно време Преслав направи нещо, и аз не разбрах какво, и трябваше да ме удари, но не посмя и постоянно гледаше Николай с поглед, който питаше: "Може ли?". Николай естествено му каза: "Айде удари я вече!", но той така и не посмя. Тогава аз усетих нещо в корема ми. Нещо странно и гъделичкащо и ми стана горещо. Не бях изпитвала друг път това. Е освен горещината през лятото, но това е подробност, а и вече беше есен.
От този ден разбрах, че го харесвам. И то много!

VOCÊ ESTÁ LENDO
Най-добрият приятел на брат ми [завършена]
RomanceПо едно време той направи нещо, и аз не разбрах какво, и трябваше да ме удари, но не посмя и постоянно гледаше брат ми с поглед, който питаше: "Може ли?". Брат ми естествено му каза: "Айде удари я вече!", но той така и не посмя. Тогава усетих нещо в...