Най-добрият приятел на брат ми [завършена]

Част 16

Един ден започнах да си повтарям, че съм болна от нещо. Мислех го. Докато... не се случи. Разболях се от рак. Рак на сърцето. С родителите ми обиколихме всякакви болници, но докторите казваха, че няма лек. Няма лек, защото аз не искам да се излекувам. Това бе моят проблем. Влюбих се в човека, който бе най-добрият приятел на брат ми. През оставащите ми седмици живот, имаше много проляти сълзи. От роднини, от приятели... и от мен. Не знаех какво ме очаква от другата страна. Не бях готова, но знаех, че там ми е мястото.

Отидох си по-рано от предвиденото. Никой не го очакваше. Скитах се 40 дни на земята, чакайки да ме погребат и да видя всички свои починали роднини.

Денят на погребението
Гледах хората как плачат за мен. Видях скъпият ми батко. Той също ронеше крокодилски сълзи. Каза ми нещо в този ден. Каза ми, че харесва Естер. Аз знаех, че и тя го харесва. Сега ги гледах прегърнати до гроба, където лежи мъртвото ми тяло. Тя се бе сгушила в него и плачеше тихо. Всички плачеха. Не можах да се сдържа и аз заплаках. Видях, че нещо се спусна от небето. Бе скъпата ми баба. Тя взе ръката ми, изтри сълзите ми и ми каза: "Виж слънчице мое, те никога няма да те забравят!" С тези думи тя ме отнесе в облаците. Бях щастлива. Щастлива от факта, че ще има хора, които ще ме помнят и че видях роднините си, които много ми липсваха и с които очаквах тази дългоотлагана среща.

Моята история може да ви се стори, че приключи тъжно, но аз знам, че ще има хора, на които ще липсвам. Те са онези, които се разплакаха на тази история.