THE HOUND & THE WOLF

~~~ 9 ~~~

На излизане от дома на Уолдър Фрей, Луиза бе пресрещната от няколко мъже, които я хванаха за ръцете и започнаха да я дърпат на обратно към помещението, в което се бе проляла кръвта на семейството й.

-Сега ще видиш ти, малка уличнице! Къде си мислиш, че отиваш? – Каза един от синовете на стареца и започна да се смее зловещо.

-Оставете ме! – Извика момичето и започна да удря и рита, опитвайки се да се освободи.

-О, тя е непокорна! – Пошегува се един от мъжете. – Така е още по-сладко.

-Пуснете ме! – Тъмнокоска продължаваше да се съпротивлява, а сълзите не спираха да се ронят от очите й.

Синовете на Уолдър Фрей блъснаха Луиза срещу една от стените, при което тя удари главата си и се свлече на земята. Тя отвори леко очи и видя как мъжете се приближават към нея. Тогава момичето си спомни думите, които неотдавна бе казало на Аря, че каквото и да става, никога не трябва да се предава, защото във вените й тече кръвта на Старк. Тъмнокоска извади ножа, който Кейтлин й бе дала, и който тя бързо бе скрила под роклята си, и намушка един от синовете на стареца. Луиза се изправи и бързо побягна отново към изхода. Точно преди мъжете отново да я докопат, Абанос се появи буквално от нищото и атакува нападателите на господарката си.

Момичето бе хванало дългите поли на роклята си в ръце и тичаше с всички сили. Наоколо цареше пълен хаос, подчинените на Уолдър Фрей и Рууз Болтън избиваха хората на Старк. Тъмнокоска се обърна назад и видя вълчището си, което я догони и се отправи заедно с нея към близката гора. За щастие Луиза бе успяла да се измъкне, но не и майка й и близнака й. Те бяха убити по изключително жесток начин. Момичето отново бе преживяло ужасът, от това да загуби близки и скъпи за него хора. Тъмнокоска падна на земята, в калта, целите й ръце бяха обляни в кръв, а лицето й в сълзи. За първи път бе отнела живота на човек. Вярно, беше го направила, за да се защити, но това не успокояваше съвестта й. А сега какво? Отново трябваше да се бори сама срещу жестокия и несправедлив свят.

~~~

Дните си минаваха и Луиза отново бе принудена да върши лоши неща против волята си, но знаеше, че се налага в името на оцеляването. Момичето се криеше от хората, боейки се да не бъде разпознато. Тъмнокоска тайно се промъкваше покрай лагерите на случайни минувачи, спрели за отдих в гората и отмъкваше от тях най-необходимото, спеше в гората, ядеше каквото намери изхвърлено в близост до някоя гостилница и се измъчваше, мислейки за мъртвото си семейство, за нероденото си дете, и за Сандор, който й липсваше повече от всичко на света. Във всички тези трудни моменти Абанос не спираше да пази гърба й, да й бъде верен и лоялен. Той бе пораснал, бе станал истински звяр, черен и здрав като скала. Вълчището усещаше тревогите на господарката си и често лягаше до нея, за да я успокои. Изминаха седмици, месеци и Луиза продължаваше да води същия тежък живот, беше тъжна, отчаяна, изгубена, мислеше си, че е загубила всичко и всички, дори себе си. Плачеше, скиташе и не спираше да се обвинява, измъчваше се за това, че не бе направила нищо, за да спаси семейството си. Мислеше си, че е напълно безполезна, че от съществуването й нямаше никакъв смисъл и точно, когато бе изпаднала в най-голямата дупка се бе случило нещо, което й даде сили, което й вдъхна надежда, и което я промени завинаги.