THE HOUND & THE WOLF

~~~ 3 ~~~

На следващата сутрин Кейтлин отвори вратата на покоите на Луиза и поклати глава щом видя дъщеря си, лежаща на леглото с лице надолу и цялата й глава покрита с възглавници. Жената хвана кожите с, които бе завито момичето и ги дръпна на страна.

-Хей! – Възкликна девойката и се изправи леко, за да види сериозната физиономия на майка си.

-Време е за ставане! – Отбеляза Кейтлин и седна на ръба на леглото.

-Боли ме главата. – Прошепна тъмнокоска и отново се отпусна.

-Някой снощи май е прекалил с виното? – Жената повдигна вежди.

-Изпих само няколко чаши.

-Изглежда и няколко чаши са достатъчни, за да ти докарат главоболие. Трябва да мислиш много добре какво правиш, млада госпожице! Не искам краля и кралицата да стават свидетели на глупостите, които вършиш с братята си, а сега ставай и се обличай! Закуската скоро ще бъде сервирана.

-Но...

-Никакво, но! – С това майката на Луиза се изправи и отвори малкото прозорче до огледалото на момичето.

~~~

Щом Кейтлин напусна покоите на Луиза, момичето се изправи бавно и изми лицето си с оставената до леглото му кана с вода, след което нахлузи любимите си панталони, бяла риза, черен елек и кожени ботуши, разреса кестенявите си къдрици, и излезе навън. Девойката реши да пропусне закуската, тъй като последното нещо, което искаше да чува в този така деликатен за нея момент бе хленченето и недоволстването на принц Джофри. Тъмнокоска прецени, че най-доброто лечение на главоболието е сутрешната езда в горите около Зимен хребет. На път за конюшните Абанос зърна господарката си и бързо дотича до нея. Луиза видя, че огромната врата на дървената постройка бе отворена, за това бързо влезе вътре и се отправи към любимия си кон, чието име бе Вятър. Козината му бе черна и лъскава, а гривата му дълга и мека. Момичето постави седло върху гърба на жребеца и се запъти към закаченото на стената стреме.

-Май виното от снощи не ти се отразява добре? – Нечий глас накара девойката да подскочи и да се обърне.

Тъмнокоска направи няколко крачки напред и присви очи, когато видя не кого да е, а самият Сандор Клегейн, който също приготвяше един от конете за езда. Луиза беше готова да атакува всеки, който се изпречеше на пътя й в този момент, но се отказа тъй като вената на челото й започна да тупти болезнено.