THE HOUND & THE WOLF

~~~ 21 ~~~

Луиза се затича с всички сили към покоите си, отвори дървената врата, влезе в тъмното помещение, съблече синята си рокля и бързо нахлузи добре познатите стари панталони и ботуши. Веднага щом беше готова, жената грабна лъка си и се затича към двора на Зимен хребет, където въздухът бе натежал, а атмосферата се бе нажежила до неузнаваемост. Северняците тичаха в различни посоки, войските на Драконовата кралица се отправяха към бойното поле, дотраките яхваха конете си, мъжете от Нощния страж и рицарите от дома Тъли се строяваха пред портите, диваците грабеха оръжия, а жените, и децата се канеха да слязат в криптата. Едно странно чувство се прокрадна наоколо и завладя тъмнокоска със силата на ураган. Страх. Чувство, което тя бе изпитвала безброй пъти преди, но в момента беше различно. Сега залогът беше по-голям – живот или смърт.

-Погледнете западната стена! – Нечий глас накара Луиза да излезе от транса, в който беше изпаднала.

Тя се огледа наоколо и зърна Тирион, който гледаше разтревожено случващото се.

-Какво правите още тук? – Попита жената, приближавайки се към ръката на Денерис. – Вече трябваше да Сте в криптата.

Джуджето кимна, грабна една манерка с вино и заслиза по каменните стълби надолу към сигурното място. В този момент край тъмнокоска минаха Теон и железнородните, които водеха Бран към гората на Боговете.

-Мога да разчитам, че ще защитиш брат ми, нали? – Луиза хвана ръката на русокосото момче.

-Ще го направя с цената на живота си, ако се наложи. – Отвърна Теон и прегърна приятелката си.

-Благодаря! – Прошепна жената и сви устни. – Отивам на стената.

-Пази се! – Русокосото момче погледна към тъмнокоска с насълзени очи.

-Ти също! – Отвърна Луиза и се затича.

Абанос, който следваше господарката си навсякъде, в този момент зърна Дух и се затича към портите на замъка заедно с брат си.

Жената се закатери по стълбите нагоре към стената и не след дълго застана до сестрите си - Аря и Санса, които гледаха към бойното поле. На пръв поглед армията на живите изглеждаше непоклатима. Пред стените на Зимен хребет се бяха подредили хиляди Неопетнени синове, дотраки върху коне с остриета, северняци, диваци, мъже от Нощния страж, рицари, дори Дух и Абанос бяха готови да дадат живота си в битката срещу мъртвите. Раздиращ нощта звук се разнесе наоколо и над студената земя прелетяха Джон и русокосата красавица върху гърбовете не могъщите дракони.