~~~ 18 ~~~

18 1 0
                                    

Сърсей Ланистър се оттегли в покоите си, оставяйки Драконовата кралица и хората й сломени и отчаяни.

-Какво ще правим сега? – Попита Луиза, която застана до съпруга си въздъхна тежко.

-Не биваше да го правите. – Каза Тирион и се обърна към Джон.

-Благодарна съм за верността Ви, но драконът ми умря, за да дойдем тук. – Денерис се приближи към брата на жената. – Ако е било напразно, значи и смъртта му е била напразна.

 – Ако е било напразно, значи и смъртта му е била напразна

Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.

-Знам. – Отвърна младият мъж и погледна надолу.

-Доволен съм, че подвихте коляно за нашата кралица

Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.

-Доволен съм, че подвихте коляно за нашата кралица. – Продължи ръката на русокосата красавица. – Ако ме бяхте попитали, щях да Ви посъветвам да направите същото. Не Ви ли е хрумвало, че понякога е полезно да излъжете?

-Няма да положа клетва, която не мога да изпълня. – Отсече Джон и се обърна към джуджето. – Сигурно ще дадете като пример баща ми. Ще кажете, че това упорство му костваше главата, но когато лъжливите клетви станат повече, думите губят смисъла си. Тогава няма да има отговори. Ще има само по-изкусни лъжи, а лъжите няма да ни помогнат в тази война.

-Това наистина е проблем. – Отвърна Тирион. – Но най-големият проблем е, че с нас е свършено.

-Имате ли предложение как да променим това? – Попита Давос.

-Всъщност да. – Отговори ръката на Драконовата кралица. – Всички да останат тук. Отивам да говоря със сестра си.

THE HOUND & THE WOLFTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang