~~~ 23 ~~~

18 1 0
                                    

Луиза и Сандор лежаха под дебелите кожи, прегърнати в леглото в покоите на жената и се наслаждаваха на топлината на любимия.

-За какво мислиш? – Попита тъмнокоска, която бе положила глава върху гърдите на съпруга си.

-За нищо. – Отвърна Хрътката и затвори очи.

-Напротив. – Луиза се подпря на лакти и погледна към лицето на мъжа. – Хайде, кажи ми!

-Не е важно. – Сандор поклати глава.

-Сандор, знаеш че можеш да ми кажеш всичко. – Жената се приближи към Хрътката и целуна нежно белезите му.

-Хубаво. – Изсумтя мъжа и отвори очи. – Проклетия ми брат.

-Мислиш за Грегор точно сега? – Тъмнокоска повдигна вежди.

-Мисля за шибаното копеле от както бях хлапак. – Каза Сандор през зъби и тогава Луиза видя болката в очите му.

Истината бе, че най-голямата мечта на Хрътката бе да отмъсти на Планината за всичко, което му бе причинил като дете.

-Разбирам. – Кимна жената и отново положи глава върху гърдите на съпруга си.

Мъжът преглътна и целуна тъмнокоска по челото. Разбирането и толерантността, които проявяваше съпругата му бяха едни от най-добрите й качества, които той страшно ценеше, и за които бе изключително благодарен.

~~~

На следващата сутрин Луиза се изправи бавно от леглото, изми лицето си, облече дрехите си и тихо напусна покоите си, оставяйки Сандор да спи. Жената мина през двора на Зимен хребет и се отправи към залата за планиране на битки.

-Половината загинаха. – Каза Сив червей, който се просегна към дъската, върху която се планираше предстоящата война и махна половината от фигурките символизиращи Неопетнените синове.

 – Каза Сив червей, който се просегна към дъската, върху която се планираше предстоящата война и махна половината от фигурките символизиращи Неопетнените синове

Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
THE HOUND & THE WOLFOù les histoires vivent. Découvrez maintenant