Silent killer » L.S (Временно спряна)

Част 1

Lostsoul:

Най-добрият ми приятел ме изрита от живота си, само защото му признах, че съм гей. Може би трябваше да си мълча, но пазех тази тайна твърде дълго време. Защо му беше да ми крещи и обижда? Имам чувството, че всички хора по света са ограничени хомофоби, които смятат, че главните цели в живота на човек трябва да бъдат следните: да завърши гимназия, а след това и университет (защото от това зависи живота ви, нали разбирате?), да създаде НОРМАЛНО семейство, да не изневерява до края на дните си (защото това е непростим грях) и о, за малко да забравя... да остави нещо след себе си. Няма значение дали ще напишеш книга, ще бъдеш известен ютубър или певец- важното е да оставиш някаква следа. За да те запомнят хората. Това са пълни тъпотии. Защо ми е да оставям нещо след себе си? Дори и да искам, какво бих могъл да оставя след себе си? Напразно изживян живот? Депресията си? Няколкото грамоти, които получих в училище? Наистина не виждам някакъв смисъл.

Родителите ми ме мразят. Добре де, не съм напълно сигурен в това, но майка ми се държи като кучка. Баща ми или виси в някоя кръчма до през нощите, или се прибира вкъщи с някакви мъже, които не познавам, твърдейки, че са му приятели. Нямам брат или сестра, съответно няма и с кого друг да съм в лоши отношения. Имах само един най-добър приятел, но знаете... заряза ме заради това, че си падам по мъже!!

Благодаря на анонимните сайтове като този, които позволяват на отчаяни хора като мен да споделят мъката си. Някои от коментарите наистина ги бива, а по-важното от всичко е, че понякога намираш човек, който те разбира.

Иска ми се и аз да намеря такъв човек, но дори и това да не се случи, се радвам, че поне намерих смелост да споделя част от нещата, които ме тормозят.

Чудя се как да завърша това, но единственото, което ми идва на ум е: „Майната ти, Найл!"

Infinity123: горкичкият, знам колко е ужасно да си различен.

Anthony: тоя Найл е въпросният ти най-добър приятел, нали? Да върви по дяволите! Преди време Зак постъпи по същия начин с мен, но от тогава минаха цели десет години. Честно казано изобщо не ми липсва. Приятелството е до време и колкото по-бързо разбереш този факт, толкова по-добре за теб.

shadowX: именно за такива като теб е създаден Ада. Гнусен, шибан гей.

lovemylife: подкрепям те, Lostsoul. Когато станах на 18 най-сетне се изнесох от шибаната си къща. И от тогава с Нанси живеем щастливо далеч от злобната ми майка.

sadsoul: леле, имам чувството, че това аз съм го писал. Обичам анонимните сайтове като този, но ненавиждам факта, че не можем да се свързваме един с друг. Проклетите администратори не позволяват публикуването на лични данни. Потребителското име и историята ти са единствените неща, които знам за теб, но съм убеден, че имаме много общи неща. Ще се радвам, ако някой ден успеем да се запознаем 😉

queenK: животът е кучка

Покажи още 15 коментара