Silent killer » L.S (Временно спряна)

Част 3

- Найл, почакай! Моля те, нека поговорим. – виках след момчето, което доскоро ми беше най-добър приятел, а той дори не ме отразяваше. Просто вървеше бързо напред, а аз едва смогвах да мина покрай всичките ученици в коридора. Беше ми ясно, че правим сцена, но ако само престане да се инати и ми позволи да обясня, всичко ще бъде по-различно. Или поне на това се надявам.

- Найл! – извиках отново и се блъснах в някакво момче, което тъкмо бе излязло от класната си стая. Дори не си направих труда да се извиня.

- Какво, мамка му?- русокосият ми „приятел" се обърна ядосано към мен, карайки ме да се закова на място.

- Искам да поговорим. – казах вече по-решително. Знаех, че ако хленча няма да постигна нищо, затова реших да го играя по-уверен.

- Мисля, че последният път бях прекалено ясен. Коя част от „разкарай се, по дяволите от живота ми", не разбра?

- Ти дори не ми даде възможност да обясня. – припомних.

- Хари, ти просто ми заяви, че си падаш по мъже. Как въобще очакваш, че можем да бъдем приятели след такова признание? И как се очакваше, че трябва да приема това?

Виновно сведох поглед, знаейки че съм оплескал нещата. Може би не трябваше да бъда толкова директен, но и не очаквах да ме изхвърли от живота си, използвайки едно единствено изречение.

- Мислех, че щом сме най-добри приятели... – започнах и затворих очи с надеждата, че така ще възпра сълзите си.

- Ще ти кажа, че всичко е окей? Че няма да те изоставя, независимо от факта, че си сбъркан? – подсказа ми.

- Не съм сбъркан! – свих ръце в юмруци и отворих рязко очи, ядосан заради заключението му. – Само защото съм по-различен от другите, не означава, че трябва да се държите с мен като с боклук! И нямаш право да ме третираш по този начин, знаейки какво преживявам в момента.

- Всеки има проблеми. – сви рамене безразлично. – Само че ти ги усложняваш. Да харесваш мъже е грешно, отвратително и повярвай ми- няма да стигнеш далеч.

Въпреки нападките му исках да ме изслуша и отново да бъдем приятели. Да, може би съм твърде отчаян и жалък, но си искам най-добрия приятел обратно!

- Моля те, позволи ми да ти обясня. Обещавам, че ще ти разкажа всичко от самото начало.

- Съжалявам, но нямам време за това. А и вече се изяснихме, не помниш ли?

- Не искам отново да бъда сам. Мамка му, Найл, познаваме се от десет години. Не е толкова лесно да развалиш приятелството ни. – повиших тон.

- Тук грешиш, Хари. Ти беше този, който развали приятелството ни. – каза и докато успея да осмисля това, той си бе отишъл.

Lostsoul:

Опитах се да поговоря с най-добрият ми приятел и отново улучих греда. Каза ми, че съм сбъркан и че няма да стигна далеч. Нямам никакви цели, мечти и кой знае какви желания, тогава защо ми е да стигам далеч? Мисля, че наистина го загубих, а факта, че дори не иска да ме изслуша е прекалено болезнен. За първи път този петък няма да отидем на кино. Имахме нещо като традиция, но знаете... вече нямам никакви приятели. Сигурен съм, че ще си намери някой друг, с когото да се размотава. Единственият прецакан в цялата ситуация съм аз. Не умея да общувам с непознати, държа се супер странно и пред хората, с които разменям по няколко думи. Не съм талантлив, привлекателен или забавен. Единственото, в което съм добър е това да се излагам. И да правя грешки. Наистина много грешки.

Дори да изчезна точно в този момент, надали някой ще разбере. Баща ми навярно е в някоя кръчма и полива поредния приключил работен ден. Майка ми излезе преди половин час и няма да се прибере цяла нощ. Няма да липсвам на никого. По-скоро дори ще се зарадват. Знаете, един проблем по-малко.

Anthony: крайно време е да осъзнаеш, че истинско приятелство НЕ СЪЩЕСТВУВА. Всички са лицемери и използвачи и щом вече нямат полза от теб, те захвърлят като поредната вещ, която вече не им е нужна.

Andy01: баща ми е алкохолих и току-що се прибра стабилно почерпен. Знам какво е да живееш с такъв човек. Надявам се, че поне не те тормози.

stargirl: аз също се излагам. Днес разлях кафе върху ризата на една съученичка и тя ме нарече „най-смотаното същество на света". Пред целият клас!

sadsoul: ИСКАМ ДА ТИ ПИША НА ЛИЧНО! ЗАЩО НЕ МОЖЕ ТЪПИТЕ АДМИНИСТРАТОРИ ДА ПОЗВОЛЯТ СПОДЕЛЯНЕТО НА ЛИЧНИ ДАННИ? ИСКАМ ПРОСТО ИМЕЙЛ ИЛИ ПРОФИЛ В НЯКОЯ СОЦИАЛНА МРЕЖА, ЗА ДА ПИШЕМ ТАМ.

shadowX: евала на приятеля ти! Аз също не бих общувал с такъв като теб. Правилно ти е казало момчето- ти си сбъркан.

queenK: подкрепям sadsoul. ПОЗВОЛЕТЕ НА МОМЧЕТО ДА СЕ СВЪРЖЕ С АВТОРА НА ИСТОРИЯТА! НАЛИ ЦЕЛТА НА САЙТА Е ДА СИ ПОМАГАМЕ?

Покажи още 8 коментара