Lostsoul:
Чувствам се самотен и неразбран. Последните дни не беше толкова зле, колкото е днес. Чудя се... има ли смисъл изобщо да продължавам? Да продължавам да вярвам, че може би някой ден ще бъда щастлив? Да мечтая за по-хубаво бъдеще и спокоен живот? Да се надявам, че ще срещна сродната си душа? Навярно това звучи супер клиширано, защото знаете... повечето хора не вярват в сродните души. Но аз вярвам. Просто нямам късмета да срещна моята сродна душа.
Вчера майка ми каза, че трябва да се лекувам. Не искала да отглежда психично болен син и ми заяви, че ако не оправя скапания си проблем до две седмици, ще ме изпрати в специализирана клиника за душевно болни. Окей, знам, че има нещо сбъркано в мен, като факта, че съм гей, например, но не мисля, че съм чак толкова зле. Просто съм доста тъжен, депресиран и напоследък обмислям разни начини за самоубийство. Но решението за постъпване в клиника е грешно, нали? Защото ако майка ми ме изпрати там, с мен е свършено. Наистина. Няма да издържа и ден, затворен между четири стени или още по-лошото: окован за леглото сякаш от мен се очаква да нападна някого или да посегна на себе си. Знам, че в тези клиники се случват ужасни неща. Тъпчат те с лекарства, от които не ставаш по-добре. Повечето пациенти са неадекватни и не можеш да си сигурен дали ще оцелееш на следващия ден. Искам да кажа, че от хората всичко се очаква. Особено пък от лабилните такива.
А какво мисли баща ми по въпроса? Пияницата изобщо не се интересува от мен. Тази вечер се прибра стабилно почерпен и започна скандал с майка ми. В момента стоя заключен в стаята ми и пиша това. Не мога да спра сълзите, също както и не мога да преглътна мисълта, че може би няма да изляза от това кофти положение.
Всъщност, пиша това поради друга причина. Не толкова, за да се унижа с поредната тъпа история от живота ми, а защото искам да направя опит да се свържа с някои от вас.
Знам, че администраторите няма да позволят това и навярно ще изтрият поста ми, но съм длъжен да опитам. В крайна сметка нищо не губя.
Това е акаунта ми в туитър: @lostsoulHS
sadsoul: О, ДА!! 😉 😉 😉
shadowX: и казваш, че нямаш никакъв късмет, а? Изглежда гей двойките се увеличиха с още една.
blueocean: eха, за втори път администраторите публикуват текст с данни на потребител. Последният път, когато това се случи беше през 2013 година.
Anthony: писах ти на лично.
queenK: писах тиии ♥
Покажи още 4 коментара
YOU ARE READING
Silent killer » L.S (Временно спряна)
FanfictionХари Стайлс се чувства самотен, неразбран и депресиран. Намира утеха единствено в интернет пространството, където се осмелява да сподели и проблемите си. Макар и всичко да изглежда прекалено хубаво, за да е истина, скоро Хари ще се сблъска с жестока...