Тайно Женени

1 част.

-Поздравления! - Ние дадохме пет на всички , които се намираха в стаята.

Ние тъкмо приключихме записа на дебютното си изпълнение.Нищо не мога да направя със себе си , започнах да плача.Даже не обръщах внимание на останалите хора около мен.Емоциите , които държах в себе си сега се изливат на воля.

Погледнайки из стаята , аз видях , че мойте мембърки също плачеха.Най-накрая след дълги години трениронки в една от най-голямите компании YG ние най-накрая видяхме светлината на сцената.

Моето семейство беше търпеливо и разбиращо ме през цялото това време.Те ме подкрепяха , когато решех да отида на прослушване и да се тренирам толкова години в Южна Корея.Сега разбирам , че си струваха всички жертви и трудности чрез , които минах.

Прегръщайки се ние не спирахме да плачем.

Аз проведох много нощи с Лиса , Джису и Дженни в стаята за практика , борейки се със съня до самият изгрев.Ние винаги се стараехме даже обикновената практика да се получи идеално.Ние бяхме заедно Бог знае колко.Няма да мога да преброя времето , когато ние четирите плачехме , мичтаейки за дебюта си.Но най-накрая ние сме тук , осъществявайки нашите мечти.

-Толкова съм щастлива! - Казах аз на Дженни.

-Аз също! - Каза тя със сияещо лице.Ние двете се прегърнахме.Скоро се сприсъедини и Джису-онни и Лиса.

-Ние трябва да го отпразнуваме! - Каза Джису-онни.

-Пиле?- Казахме ние в един глас гледайки се.Нашият мениджър започна да се смее , гледайки ни колко глупаво изглеждаме.

Самата истина е , че пилето е любимото ястие на Джуси-онни и с нея никога няма да поспори никой.

Мениджърат ни ни отведе от съблекалнята.Така или иначе записа вече е направен , и вече е девет вечерта.Ние трябва да си ходим , ако искаме да празнуваме, защото утре имаме расписание.Това означава , че трябва да си легнем по-рано.

Ние минавахме по коридора на Inkigayo, не забелязвайки мъжът , който идваше насреща , докато Джису-онни не се спря и не се поклони на 90 градуса.

-Здравейте.

Дженни , Лиса и аз намомента се спряхме и се поклонихме , поздравявайки мъжа.Аз се поклоних бързо и даже не видях кой е това.

-Здравейте.Бодро ни поздрави той и също се поклони.

Моето тяло отказа да се вдига обратно , когато разбрах кой е обладателя на този глас.Дженни леко ме подбутна , затова ми се наложи да си вдигна главата.

Нервно дишане.

Защото към мен гледаше този ,  който се боях да видя.

Пак Джимин.

Когато неговият поглед се насочи към мен , аз за секунда видях удивеното му лице , докато то не стана сериозно.Той отново си продължи пътя , гледайки си в телефона , даже не поглеждайки назад.

-Разбира се , а ти какво очакваше-Казах аз на себе си.

-Ей Чеен добре ли си? Попита Лиса.

-Разбира се , просто още емоцията от дебюта ни не ми е минала - усмихвайки се казах аз.

Скоро ние с мениджъра ни отидохме в нашето любимо място.Докато момичетата разговаряха между себе си, мойте мисли се отвлякоха при този мъж , с който се поздравихме по-рано.

Пак Джимин , моят мъж.

Но само , на лист хартия.

Следва продължение....