The neighbor [Yunho FF]

1

Хей! Здравейте...
Казвам се Т/И и съм на 23 години.
Живея с родителите си в особено тих квартал, далеч от шума на модерния град.
Знам, че представянията са особено скучни и не искам да Ви тормозя повече.
Това е за мен накратко, но защо съм тук?
Да си поговорим, да Ви разкажа една история, която не е толкова приключенска, но може би ще Ви се стори красива...
Това се случи преди около 3 години, но все още помня всичко, сякаш беше вчера. Моментът, в който всичко стана пълна каша...

Беше сравнително тих и спокоен ден. Събудих се, оправих се, закусих... най-обикновена сутрин, до момента, в който не получих обаждане, което съсипа деня ми.
Взех телефона си. "Мама".
Вдигнах го...
Аз- Ало?
Тя- Т/И, трябва да дойдеш тук... Изникна ни работа, а и не е за дълго само няколко седмици...
Аз- Колко седмици?
Тя- Кажи речи... доближават 6 месеца.
Аз- Ти се шегуваш...
Тя- Оправяй се и тръгвай възможно най-скоро. Внимавай като караш, обич-

Затворих телефона и седнах да помисля.
6 месеца... в онзи апартамент, който има само дюшек и тоалетна.
Да Ви обясня. Преди време нашите купиха апартамент, който в момента е до никъде и трябва да отида, за да наблюдавам работата как върви...
Започнах да си стягам багажа.
Нашите имаха някаква работа тук и просто трябваше да сменим местата си.
Потеглих. Беше доста дълъг и скучен път.
Скоро пристигнах и взех тежкия си куфар и се запътих към входа.
Започнах да се привлачвам, но беше твърде тежък.
??- Дайте да Ви помогна...
Беше високо момче, усмихна ми се и понечи към куфара ми, но аз му казах, че нямам нужда от помощ.
Продължих да влача куфара към асансьора, но той го взе и се качи заедно с мен.
??- Много по-лесно, видя ли?
Усмихна се приветливо, а аз просто го изгледах странно.
Аз- Благодаря.
??- Вие сигурно сте от съседния апартамент.
Аз- Моля?
??- Нищо. Дайте да Ви помогна.
Аз- Вече Ви казах, че нямам нужда от помощ.
??- Добре...
Аз- Довиждане.
Слязох на четвъртия етаж и започнах да дърпам куфара към вратата с номер 17.
Момчето се беше подпряло на съседната врата и ме гледаше докато ми се смееше.
Аз- Какво?! Защо се смееш?!
Вече бях много нервна, но просто не можех да се сдържам.
??- Нищо.. Между другото, харесвам чорапите ти.
Погледна ме в очите и се засмя. Отключи вратата и се прибра.
Насочих погледа си надолу. Бях забравила да си сменя чорапите. Тези бяха с котки и еднорози, несвързващи се с което и да е друго нещо от тоалета ми.
Аз- Ааааффгж иейфйею. Защо ти беше да ми гледаш чорапитее?!
Обърнах се към вратата си, отключих и влязох...
И ето ни отново...сами.