The neighbor [Yunho FF]

4

Г.Т. Т/И
Вече ставаше късно и просто исках да се приберем.
Бяхме на центъра, но нямаше много хора. Изведнъж някакъв тип с нож реши да се прави на важен пред Юно.
??- Дай ми парите.
Юно- Нямам пари.
Извадих шоколадовите топчета.
Аз- Ааффф... Само глупаци тази вечер... Не можахте ли да ме посрещнете нормално.
??- Кажи на приятелката си да мълчи.
Аз- Виж, миличко.... ммм да ти кажа. Не съм му приятелка, спи ми се, а ти ми лазиш по нервите. Утре, ако искаш ела вкъщи да се разберем като големи хора, без ножове.
Взех ножа от ръката му и го хвърлих някъде.
Аз- А сега, ако ме извиниш имаме работа.
Дръпнах Юно и просто продължихме по пътя си.
Юно- Та...той можеше да те нарани.
Аз- Беше пиян, ножът беше от онези за мазане и да ти кажа имам чар.
Отметнах косата си през рамо и продължих напред.
Юно- Чар, задникът ми.
Аз- Ей, ей, ей... Някой ден ще ми бъдеш фен, помни ми думите. Между другото...заспивам.
Юно- Какво?
Аз- Ще полегна на тази пейка само за момент.
Юно- В какво се въвлякох....
Легнах на пейката и не усетих кога заспах.

Г.Т. Юно
Тя заспа...НА ПЕЙКАТА.
Взех я на гърба си, макар и малко трудно. Не след дълго Пристигнахме и отключих вратата. Реших да я оставя в стаята за гости, защото ще й бъде по-удобно.
Завих я и си легнах.

Сутринта се събудих рано и веднага отидох да я събудя, за да отидем в нейния апартамент, тъй като не бях информирал нашите...
Отидох тихо в стаята. Побутнах я, а тя просто се завъртя и ми каза, че иска да спи още.
Аз- Моля те, събуди се...
Т/И- Защо?
Каза го тихо и сънено.
Аз- Бих искал да се запознаеш с нашите, но не докато косата ти е като на лъв и не можеш да гледаш.
Т/И- Глупаче... забравих какво ще казвам... Май се сетих кой си...
Аз- Кой?
Т/И- Досадният ми съсед.
Аз- Ставай.
Т/И- Добре.
Стана и беше тръгнала към вратата, но с доста шумна походка...
Т/И- Днес ще е-
Запуших й устата и тихо я изведох от стаята.
Извеснъж майка ми се появи от нищото.
Т/И- Здравейте, госпожо майка на Юно!
Поклони се и й се усмихна.
Майка ми- Какво сладко момиче! Твоята приятелка ли е, миличък?
Аз- Не.
Т/И- Госпожо...в грешка сте... ние сме просто приятели.
Майка ми- Някога с бащата на Юно също бяхме само приятели.
Тя се усмихна и след това гримасата ми стана "отвратен съм".
Бутнах Т/И към входната врата.
Майка ми- Чао, сладкишче!
Аз- Чао, мамо!
Майка ми- Не говорих на теб.
Т/И- Чао, госпожо майка на Юно!!
Тя се обърна и помаха на майка ми преди да затворя вратата.
Аз- Днес си в настроение...
Т/И- Да, бях събудена по най- великия начин.
Аз- Ако беше станала преди това, щях да избегна тази неловка ситуация. Сега си мисли, че сме заедно...
Т/И- Спокойно, това никога няма да стане!
Аз- Съгласен...
Тя отвори вратата и влязохме вътре.
Т/И- Само да се преоблека и започваме с работата!
Аз- По-бързо...
Т/И- Добре де....