The neighbor [Yunho FF]

15

~4 години по-късно~
Г.Т. Т/И
Аз- Как ще го кръстим?
Усмихнах се и погледнах Юно.
Юно- Кашкавал.
Аз- Как така кашкавал?! Не може да го кръстим кашкавал!
Юно- Пухчо?... преди да кажеш нещо... Виж колко е дебел.
Аз- Не го обиждай! Той не е дебел, а пухкав.
Юно- Добре, извинявай.
Аз- Извинен си.
Юно- Започнах да съжалявам за това...
Аз- Не съм виновна аз, че е тук!
Юно- Аз ли да съм виновен!?
Аз- Да...
Юно- Ти го искаше.
Аз- А ти-
Звънна се на вратата и изтичах да отворя.
Мама- Здравей, миличка!
Аз- Здравей, мамо...
Мама- Какво има?
Аз- Не можем да измислим име...
Тя влезе в стаята и ахна.
Мама- Колко е сладък този малък господин!
Аз- Ще го кръстя Котка.
Юно- Най-умно ми звучи.
Мама- Защо не Майки?
Юно- Става. Отива му.
Той погали малкото котенце, което стоеше в ръцете ми.
Мама- Това е котенце, а Вие се държите все едно е детето Ви.
Аз- Мамо...
Мама- Искам внуче.
Аз- Мамо...
Юно- Ще поработим върху въпроса.
Мама- Щастлива съм... Та, минах, за да кажа, че роклята е готова.
Юно- Не мога да повярвам, че ще се женим...
Аз- Ще избягам.
Юно- Моля?
Аз- ИЗБЯГАМЕ, обърках се...
Юно- Щом казваш.
Мама- Трябва да отидем, за да премериш роклята.
Аз- Добре, хайде...
Юно- Искам да дойда.
Аз- Аз пък не.
Юно- Хайде де.
Мама- Ще бъде изненада...
Тя се изкикоти и тръгнахме.
Скоро бяхме в магазина и роклята ме очакваше... беше прекрасна.... нямах думи... разплаках се, но никой не ме забеляза, което беше добре.
Прибрах се и видях Юно да готви. Отидох и го прегърнах, като облегнах главата си на гърба му.
Юно- Здравей, любов!
Аз- Здравей, любов...
Юно- Какво има?
Аз- Не знам дали роклята ще ти хареса, дали ще съм хубава за теб... дали ще съм добра съпруга?
Юно- Първо... знаеш, че ще си добра съпруга...живеем заедно от повече от четири години... Второ, не ме интересува как изглеждаш..., а и знаеш, че те харесвам най-много в моите тениски...и-
Аз- Замълчи! Не говори тези неща пред Пухчо.
Юно- Хареса ти името?
Аз- Да...
Скоро дойде и времето за лягане.
Той облече широка тениска, а аз не изпуснах момента да се набутам при него.
Юно- Това май ти е любимо..
Той се засмя и ме прегърна.
Аз- Топъл си и миришеш хубаво...
Юно- Мириша на теб, затова е хубаво.
Аз- Недей, защото ще се изчервя...
Юно- Значи продължаваме... Искам бебе.
При тези думи аз избягах, а след това се скрих в тоалетната.
Юно- Излез!
Аз- Не! Ти искаш...разни неща...
Юно- Все някога ще стане...
Чух как се изсмя.
Аз- Разкарай се!
Юно- Добре!
Излязох и той ме хвана...
Аз- ПУСНИ МЕЕЕ!!!
Юно- Съседите ще си помислят, че те бия.
Аз- А, когато правим разни неща... няма съседи, ТАКА ЛИ?!
Юно- Да, в този момент не искам да има съседи...
Той се подсмихна, но аз го ритнах в едно място...
Юно- Д-Децата ни!
Той започна да вика от болка, но скоро дойде да си легне...
Юно- Лека нощ, любов.
Аз- Обичам те!
Юно- Нямам избор...
Аз- Какво?!
Юно- И аз теб!
Аз- Лекаа!!
Целунах бузата му и легнахме да спим...

~ След една седмица~
Г.Т. Юно
Седях нервно пред олтара... Ами, ако се откаже в последния момент? Ами, ако осъзнае, че не ме обича и не съм достатъчно добър? Прекалено много въпроси, а само един отговор, който трябва да влезе през вратата.
Церемонията започна и това беше съдбовният момент...
Притаих дъх и я видях... беше като ангел... демон в костюм на ангел... прелест.
Огледах я от глава до пети... Това беше моята идиотка!
Отчето започна да чете разни неща, които мен не ме вълнуваха... гледах само нея... осъзнах, че в този момент...затънах още повече в любовта си към нея. Любовта ни беше като плаващи пясъци... всеки ден се влюбвах все повече и повече...
...
Отчето- Взимате ли Ким Т/И за своя съпруга?
Аз- Да!
Отчето- Може да целунете булката.
Махнах булото й и я целунах...всички викаха и ръкопляскаха за нас, но за момент забравих, че са там... бяхме само двамата.
След церемонията имаше и празненство, но не останахме дълго...

Г.Т. Т/И
Беше ми изключително скучно и затова просто казах на Юно да си тръгнем, да избягаме.
Юно- Щом така иска съпругата ми...
Аз- Това звучи странно, съпруг и съпруга...
Юно- Това означава, че си си моя.
Аз- Същото важи и за теб. Къде ще отидем?
Юно- На нашето място.
Аз- Идеално.
Тази вечер беше доста забавна, емоционална и двамата веще бяхме сигурни, че това е и ще бъде най-правилния избор в живота ни.

Юно- Колко деца ще имаме?
Аз- Колкото искаш.
Юно- 100.
Аз- Развод?
Юно- Ще намалим на 5.
Аз- Става, но отново са твърде много.
Юно- Обичам те, любов!
Аз- Аз те обичам повече... Благодаря, че ме научи на значението на думата "любов".
Юно- Мога да те науча на значението и на още думички!
Той се подсмихна.
Аз- Знаеш ли? С удоволствие ще ги науча...
Юно- Нека следваща да бъде "семейство"...
Аз- Добре... нека бъде тя.