The neighbor [Yunho FF]

9

Г.Т. Т/И

Аз- Юно, поседни.
Бях любопитна.... Дали ме харесва? От колко време...?
Юно- Ще поседна, но не ми викай...страшна си.
Той седна кротко на леглото, а аз седнах на земята пред него.
Юно- Стани оттам, ще изстинеш.
Той ми подаде ръка и аз станах.
Аз- Добре, мамо... така де...да продължим. Имаш ли чувства към мен?
Той ме погледна и преглътна.
Юно- Не? Та, виж се. Аз съм на по-високо ниво, и буквално, и преносно.
Аз- Еех, какво да те правя?
Юно- Да ме обичаш, защото съм слънчице.
Той се усмихна с двадесет и четири каратовата си усмивка и направи едно от онези глупави сърца.
Аз- Ооф. Човек не може да поговори с теб...нормално.
Вече бях започнала да се изнервям, защото ми се спеше адски много.
Аз- Добре. Свободен си. Лека нощ.
Юно- Може ли прегръдка?
Аз- Колкото и да не ми се иска, да.
Той се доближи, така че да не остане място между нас.
Наведе се до ухото ми- "Харесвам те!"- И избяга.
Аз- ЕЕЕЕЕЙ, ДА НЕ СИ НА ПЕТ?! БЪДИ МЪЖ И СЕ ВЪРНИ ТУК!
Юно- НЯМА! СРАМ МЕ Е!
Аз- Ще видиш ти... И утре е ден, глупак.
Легнах си и веднага заспах.

Г.Т. Юно
Събудих се по средата на нощта. Може би, защото бях на ново място, не ми беше комфортно.
Нямах друг избор освен да събудя Т/И.
Влязох тихо в стаята и седнах до леглото.
Аз- Т/И...
Т/И- Ъъъх.
Аз- Може ли да спя при теб?
Т/И- Без глупости, още съм ти бясна.
Каза го със сънен глас, докато се наместваше в удобна позиция.
Легнах до нея и просто гледах тавана.
Сърцето ми препускаше... Това ли е любовта? Не ми харесва.
Боже, как можа да ме накараш да си падна по тази малка гад...
Сега какво ще правя с живота си?!
Тя се размърда и метна единия си крак върху мен.
Аз- Може ли да си махнеш крака?
Т/И- Не.
Аз- Тогава аз мога да направя така.
Обърнах се към нея и я прегърнах. Първоначално се дърпаше и изведнъж спря.
Аз- Да не те убих?! Моля те, недей! Обичам те!
Т/И- К-какво?!
Аз- Ааах, жива си.
Тя стана от леглото и излезе от стаята.
Реших да я последвам, защото направих доста самопризнания тази вечер и се чувствах виновен...

Г.Т. Т/И
Отидох в кухнята, за да пия вода и чух мечешките стъпки зад себе си.

Аз- Какво?!
Юно- Сърдиш ли ми се?
Аз- Не... Просто ми е странно...
Юно- Добре... щом вече ти е ясно... Харесвам си те от първия ден. Ревнувах те от онзи глупак пред магазина и от братовчед ми...ревнувах даже и от котките.
Аз- От малките, сладки котенца! От тях имаш право...
Юно- Не си забавна.
Аз- Виж, обичам к-о-т-к-и.
Юно- Стой, един момент.
Отиде нанякъде, но бързо се върна.- Къде са ти гримовете?
Аз- На огледалото, в портмонето...
Юно- Мерси, не идвай! Ей сега се връщам!
Аз- Добре? Ще се гримираме в 4:00. Това е най-нормалното нещо.
Скоро се върна и си беше нарисувал носленце, мустачки и котешки ушички.
Аз- АААААЙЙЙ!!!
Юно- Вече ме харесваш, така ли?
Аз- Какво?! Не... Лека нощ, Юно!
Отидох в стаята си и си легнах.
Толкова беше сладичък... Какви ги говоря?! Т/И, лягай си!
И познайте кой заспа с глупава усмивка на лицето си...точно така, аз.