The neighbor [Yunho FF]

6

Минаха няколко дни, а Т/И и Юно ставаха все по-близки... като приятели, разбира се.

Юно- Т/И! Излизай от банята, закъсняваме...
Т/И- Отиди сам? Дори не съм искала да излизам с ужасния ти братовчед...
Юно- Да не мислиш, че аз искам... Хайде де. Каква приятелка си?
Т/И- Акам. Махни се.
Юно- Излизай. Ще вляза.
Т/И- Опитай се.
Той се опита да отвори вратата, но не се получи, защото Т/И беше заключила, беше си легнала в празната вана и си играеше на телефона.
Юно- Знам, че си играеш на телефона... Ако дойдеш... ще ти купя каквото поискаш.
Т/И- Каквото поискам?
Юно- Да...
Той въздъхна и погледна към вратата.
Т/И- Знаеш ли... хайде да вървим, закъсняваме.
Отвори вратата и излезе с високо вдигната глава.
Юно- Невъзможна си.
Т/И- Спокойно, скоро няма да съм тук...
Юно- Какво?
Т/И- Какво, какво? Нищо не съм казала...
Юно- Но-
Телефонът му звънна, беше братовчед му, който попита къде са и, че чака на масите в пицарията.
Юно- Тръгваме, хайде.
Т/И- Добре...

Г.Т. Т/И
Скоро пристигнахме
И/Б/Ю (Името на братовчеда на Юно, много умно, знам)- Здравейте!
Юно- Хей!
Здрависаха се, а после погледна към мен.
И/Б/Ю- А ти си?
Юно- Това е Т/И. Не я ли помниш?
И/Б/Ю- Онази малка приятелка?! Пораснала си... разхубавила си се...
Той ми намигна, а на мен ми идеше да повърна.
Те говориха за някакви работи, които мен не ме вълнуваха.
Изведнъж дойде някакво момиче...
??- Юно!!
Тя се метна на врата му, явно бяха много близки...
А щом ме погледна усмивката й изчезна.
??- Здравей и на теб...
Дори не се запознахме, тя просто седна между тях двамата като гледаше Юно, сякаш е модел или някакъв шедьовър на някой известен скулптор.
Аз- Юно...
Юно- Да?
Аз- Отивам до тоалетната, извинете ме.
Юно- Да дойда ли с теб? Имам в предвид...не знаеш къде са тоалетните...
Аз- Ще се оправя, чао.
Юно- Чао?
Аз изобщо не отидох до тоалетните, просто си излязох, хванах си такси и отидох в мола... прекрасно решение.

Г.Т. Юно
Минаха около 20 минути, притесних се...
Реших да отида до тоалетната, за да видя дали е наред...
Аз- Ако ме извините...
Лиса- Къде отиваш?
Аз- Ей сега ще се върна...
Нямаше я в тоалетните. Върнах се, оставих парите от нашата поръчка и се изстрелях от пицарията.
Звхннах й.

Аз- Ало, къде си?
Т/И- В мола. Защо?
Аз- Защо не каза?!
Т/И- Защо пък да казвам? Ааа котенце!!!
Тя затвори телефона, а аз просто отидох в мола. Каза "котенце", може би е в зоомагазина и бях прав.

Аз- Какво правиш тук?
Т/И- Гледам котенцата...
Аз- Ти си голямо бебе...
Т/И- Ти си говореше с онази, а аз исках котенцата.
Аз- Защо не каза, че искаш да дойдеш? Щяхме да дойдем заедно.
Т/И- Защото не само аз съществувам като твоя приятелка, имаш куп приятели. Аз имам котки. 
Аз- Хайде, да вървим.
Т/И- Ти си върви, аз оставам тук.
Нямах друг избор освен да я взема. Метнах я на гърба си, а тя започна да ме рита и да ме удря.
Т/И- Пусни мее!!!
Аз- Не мисля така...
Т/И- Ти си глупак.
Аз- Както кажеш.
Т/И- Мразя те.
Аз- И аз те обичам.
Т/И- Какво?!
Аз- Само те занасям.
Т/И- Така е по-добре.