The neighbor [Yunho FF]

12

??- Колко са сладки!
??1- Ще бъдат много хубава двойка!
??- Даа! И внуците ни ще бъдат прекрасни.
Т/И- Млъкнете. Спя.
Тя започна да се върти, докато не се намести и се сгуши в Юно, а той я прегърна.
??1- Ааай!! Толкова е сладичко!
??- Ще се разплача. Никога не си е имала гадже.
Юно- Спим. Лично пространство. И какво изобщо правите тук?!
И/Т/М (името на твоята майка)- Дойдох да я събудя, но видях колко сте сладки и извиках и майка ти.
И/М/Ю- Да, бяхте толкова сладки...
Юно- Мамо, моля те излезте...
И/М/Ю- Добре де... Ах, че кисели...
Излязоха, а Юно отново си легна.
Юно- Будна ли си?
Т/И- Как мислиш?
Юно- Ще спиш в колата.
Т/И- Звучи ми като добра идея... Ще ставаме ли?
Тя отвори очи и го погледна.
Юно- Не.
Той се гушна в нея, а тя просто си лежеше там и гледаше през прозореца.
Т/И- Трябва да вляза в банята...
Юно- Да те придружа?
Т/И- Перверзник!
Тя го избута, а той започна да се смее.
Юно- Не съм такъв...
Той направи своите кучешки очички и я погледна.
Т/И- Знаааам.
Тя се засмя и стана, за да отиде в банята.
Юно- Приятно къпане!
Т/И- Нямам думи...

Г.Т. Т/И
Изкъпах се и излязох да си взема дрехи. Юно не беше в стаята, беше си тръгнал. Облякох се и отидох в кухнята.
Мама- Добро утро!
Аз- Добро да е.
Мама- Как мина снощи?
Тя се усмихна и ме погледна с надежда в очите.
Аз- Кое как да мине?
Мама- Знаеш...
Аз- МАМО?!
Мама- Добре де.. Кога тръгвате?
Аз- Ами аз съм готова, отивам си вкъщи все пак...
Мама- Добре, ние излизаме. Чао, скъпа!
Тя ме целуна по челото и излезе.
Отидох на вратата на Юно и тткмо щях да позвъня, но той излезе.
Юно- Тръгваме ли?
Аз- Ъм, да, хайде...
Заключих вратата и отидохме към колата.
Аз- Аз ще карам днес.
Юно- Защо?
Аз- Защото е по-интересно...
Юно- Добре.
Стигнахме доста бързо...
Влязохме вътре и тойведнага ме прегърна.
Аз- Какво искаш сега?
Юно- Прегръдка?
Прегърнах го.
Юно- Целувка?
Аз- Не.
Юно- Но защоо?!
Аз- Не искам.
Отидох и легнах на леглото.
Изведнъж този идиот се метна върху мен и ме погледна.
Аз го гледах стреснато, защото се появи от нищото и БУМ.
Аз- Да?
Преглътнах тежко и скрих лицето в блузата си.
Той я махна и ме целуна, но този път целувката беше нежна и изпълнена с много много любов.
Юно- Обичам те...
Аз- Обичам те...повече.
Юно- Как така?!...тогава аз те обичам най-много.
Той се засмя, а аз го целунах отново.
Аз- Може ли да станеш от мен?
Юно- Не.
Аз- Тежишшш!!
Избутах го настрани и сега аз лежах върху него.
Юно- Знаеш ли? На мен ми харесва така.
Аз- Разкарай се!
Станах и отидох в кухнята, за да приготвя вечеря.
И ако трябва да си призная...бях по-червена от червеното.