The Black Cat •Competition•

•Бивши мечти•

От: EvaKitty12

'Скъпо дневниче,
днес беше най-лошият ден в живота ми!
Първо, съседът ми беше решил, че е добре да коси тревата в двора в пет часа сутринта, и ме събуди.
Второ, трябваше да ходя пеша до работа, в снега, но си бях забравила палтото - вече бях твърде далече от вкъщи, просто продължих.
Трето, на работа имаше проверка и моят шеф се караше точно на мен, задето съм забравила да изчистя бюрото си, а колежката ми не направи два графика, но я похвали, "по-добре" не може да бъде! Да, ама не!
Четвърто, след работния ден, трябваше да се срещна с приятеля си - Тим, но той ми писа съобщение, чакай, сега ще ти го цитирам:
"Съжалявам, миличко, късаме. Намерих си по-красиво и умно от теб момиче, което да ми е гадже
От Тим"
Не можех да повярвам на очите си, беше ме зарязал насред студа, да го чакам като някакво куче, което чака храна от собственика си! Захвърли ме като играчка, от която вече не се интересува! Мислех, че ме обича, аз го обичах! Но не искам да го виждам повече! Него и момичето, с което ме замени!
След всичко това, което ми се насъбра през деня, се прибрах вкъщи, отидох в стаята си и плаках към час.
После написах всичко тук!

Сега, след като си излях чувствата, Скъпо дневниче, те оставям да си починеш малко!

Ели'

С тези думи завърших речта си в дневника и го затворих. Да, деня ми беше ужасен и няма да позволя да се повтори. Ако някой се добере до дневничето ми, ще намери десетки страници, пълни с тъжни речи и писания, ще намери десетки страници описващи ужасните ми дни в човешкия свят. Остава още малко, както си казвам винаги. Но това е мечта, която никога няма да се сбъдне! Да се върна у дома. Бивша мечта! Защо бивша? Защото няма да се сбъдне и просто я забравям.
- Проклет да е Зевс, задето ме изпрати тук, нека тъне в забрава в Тартар! - си казах на глас.
- Като го проклинаш, нищо няма да спечелиш! - чух познатият глас на пазителя ми - във формата на животно.
- Ах, Афродита, ти не би ме разбрала!
- Нима? - попита и повдигна вежда.
- Но ти си куче, не можеш да ме разбереш!
- Ако съм с формата на животно, не значи, че съм животно.
- Афродити, моля те, не искам да споря с теб!
- Афродита!
- Ето, пак започваш!
- Аз отивам в кухнята, след пет минути очаквам храната, която ми се полага! - каза богинята, като изви опашка и по най-грациозния начин се отправи към кухнята. Приличаше ми на котка, а не на куче, ще трябва да поработим над това! Но по-късно!
- Елена, чакам храната си! - извика богинята.
- Защо трябваше да ми се падне Афродита! - си измрънках под носа.
- Чух те, Елена! - се обади пазителката.
Отидох в стаята, където ме чакаше кучето. Отворих един от шкафовете и извадих един пакет с кучешка храна.
- Кучешка храна! Не, не мога да ям това - рече с отвращение, посочвайки с лапа пакета. - Искам гурме ястие! - изрече тя.
- А аз предпочитам да си котка, така ще ти отива това мрънкане!
- Хубаво, искаш котка, имаш котка! - отвърна и след няма и минута се превърна в пухкава и гальовна котка. - Сега съм котка, дай ми гурме, и то най-хубавото!
- Оф, тук сме, за да разберем бившите мечти на убиеца на приятелката на Зевс.
- А защо бившите мечти?
- Защото трябва да го убием!
- Но тогава защо ни трябват мечтите му?
- Защото Зевс трябва да ги разбие, и след това ще го убием!
- Добре! Къде е гурмето?
- О, я стига! Не мога да повярвам, че още мислиш за гурме! Но добре, ще ти дам! - примирих се и взех една купичка, пълна с гурме за котки. А откъде я имам? Това бе моята храна, но явно щях да ям гранули за кучета.
- Ето! - измрънках и подадох купичката с гурме.
- Най-накрая! Малко уважение към богинята, която е пред теб! - отвърна високомерно Афродита.
Другия път ще получи само гранули.