The Black Cat •Competition•

•I'm not enough, and I'm sorry•

От: PlamenaIvanova

Даяна Чембълейн и Джейсън Конуел са израснали от малки. Съдбата им е отредила да се съберат. Родени са един за друг, но винаги има някой, който се намесва в плановете на кармата. Родителите им ги разделят, когато разбират за чувствата им. Принуждават ги да се сгодят за други, за да ги отдалечат и предотвратят проклятието, което ще се пробуди, ако те се оженят. Любовта им е невъзможна. Родовете им са проклети от преди век. Съберат ли се, ще се надигне проклятието и ще донесе гибел на земята....

В последната нощ, точно преди да се сгодят за избраните им годеници, двамата са избягали от домовете си, за да се сбогуват на тяхното място в близката гора. Направили са си тяхно малко, уютно кътче, където спокойно прекарват времето си, без да се тревожат за заобикалящото им ежедневие. Никой не беше разбрал за това тайно местенце. Надяваха се да си остане така, но не всичко потръгва, като по вода.

- Какво ще правим? Как ще издържим? - Даяна задаваше въпроси отчаяно един след друг, докато обикаляше насам, натам. Не искаше да се разделят, но бяха принудени да го сторят.

- Даяна, спри да обикаляш! - помоли я той . - Завъртя ми се свят. - тя го послуша и спря, като хвана главата си с ръце. - Не знам, но ще намерим начин да бъдем заедно. Трябва да бъдем силни и да се борим за любовта си. - отиде до любимата си и хвана ръцете й. Опитваше се да й вдъхне кураж, макар да знаеше, че на него някой също трябва да му даде кураж.

- Но как ще преборим проклятието, което тегне над нас? - проплака тя.

- Ще се справим и с това ми.....- бе прекъснат от гласове в далечината. Викаха ги по имена. Досега тяхно, тайно място не бе откривано от никого.

- Джейс? Открили са ни! - паникьоса се тя. Започна да се ослушва и оглежда, от тук, от там - Как са разбрали за тайната ни? - не проумяваше момичето.

- Докато идвах насам, чувствах че ме следят, явно с основание съм го усетил. Мислех, че си втълпявам. - замисли се той.

- Бързо да си вземем сбогом, те идват! Виждам светлини... приближават! - сълзите й се стичаха една подир друга, оставяйки топли и влажни дири след себе си. Капките си намираха място върху ръцете на Джейс. Беше хванал дланите на девойката в своите, не искаше да ги пуска. Желаеше да ги държи възможно най-дълго, защото не знаеше кога пак ще му се отдаде възможност. Приближи се до нея и я целуна за последно. Вложи всичките си чувства в целувката, за да я направи силна и незабравима.