От: EvaKitty12
Знаете как в училище се разделят на групички, нали?
Ако не знаете, те са много, но със сигурност сте чували поне за "популярните".
Те най-често са две или три момичета, като най-голямата глезла или най-популярната, е в средата, а останалите по-малко красиви от водачката им - отстрани.В училище "Осторио", най-популярното и красиво момиче било Оливия Самърс, а тя, както всички като нея, имала свой антураж. Всички й завиждали на популярността, но едно от най-завистливите момичета, било крачка напред, като се опитало да засегне блондинката. Сега, нека видим какво става този ден!
7:00
- Джон? Джаки! Както и да се казваше, къде е закуската ми? - Оливия туко що се събудила.
- Идва, госпожице Самърс! - чул се глас от първия етаж.- Няма да го чакам цяла вечност! - помислила си блондинката и станала от голямото си легло. - Ще кажа на татко да го уволни! - заканила се, докато включвала телефона си.
- Петдесет съобщения! Само петдесет? Толкова ли не съм търсена днес? - сълзи се оформяли в очите на разглезеното момиче. - Не! Няма да плача, заради низши създания, които не разбират колко съм страхотна! - рекла си тихичко.
Спряла да мисли за хората, които не са й писали този ден, вървяла малко из стаята й в тъмно лилаво и се спряла пред мраморния гардероб. Разтворила вратите му и разгледала.
- Оф! Какво да облека! Имам толкова много дрехи, а все пак нищо не си намирам! - рекла и след още търсене, извадила къса, бяла рокля и розови токчета.
- Не е зле! - казала тя.
- Госпожице Самърс, закуската ви! - обадил се някой.
Оливия се обърнала и видяла личния си иконом.
- Ричард! Защо се забави толкова много! - скарала му се.
- Госпожице, минали са едва пет минути! - защитил се мъжът.
- Именно, твърде много, Рокс! - вече се ядосвала.
- Казвам се Равиер, госпожице.
- Все едно, Джак, махай се от стаята ми!
Взела сребърния поднос и изгонила иконома, който скоро време щял да бъде уволнен, лично от глезлата.
Оливия седнала на леглото и започнала да яде.След пет минути захвърлила празния поднос и отишла при тоалетката си. Загледала се в отражението на огледалото - в него виждала красива, млада дама, която е станала в скоро време и й трябва грим и оправяне на прическата.
- Йоана! Гримовете няма да се сложат сами, а прическата няма да се направи без помощ! - викнала.
- Идвам, госпожице! - отвърнала Йоана, която била на третия етаж.
YOU ARE READING
The Black Cat •Competition•
RandomДобре дошли! Може би заглавието ви е заблудило, че това е история за някоя черна котка или нещо друго, но всъщност е състезание. Всеки писател, искащ да предизвика себе си, е свободен да пробва. Темите ще са възможно най-разнообразни, включващи вс...