Second chance - [Fanfiction] [Liam Payne] ЗАВЪРШЕНА

V

Кайла:

Пред мен стоеше най-страшния ми кошмар. Лиам беше вцепенен пред мен и сина си.
Лиам ме погледна и сякаш искаше да ми каже нещо, но думите просто не излизаха от устата му.

Лиам:

Не вярвах на очите си... Значи Кайла всъщност има дете и това е Нейт, същото дете от училището.
Толкова много мисли преминаха през главата ми. Не можех да се концентрирам.
Изведнъж зад гърба ми се появи Зейн, който беше леко задъхан.
- Хей, банда... Аз...-погледна Нейт и буквално се вцепени - Кой е това? - присви вежди
- Това е.... Това е.. Това е моят... - започна да увърта
- Аз съм нейния син.... - започна малкия
- Нейт! - довърших аз
- Лол.... А съпругът ти, не знаех, че си омъжена?! - Зейм прехапа устна
- Не съм! - погледна Нейт - Миличък влез вътре, моля те!
- Но мамо......
- Влез вътре, след малко отиваме на лекар, обличай се! - той сведе глава и влезе
Зейн се доближи до вратата и се подрпя на раклата.
- Е, какво ще кажеш да ни обясниш? - каза Зейн с лека усмивка
- Не знам, какво точно искате да ви обясня.... Не ви казах, защото се страхувах, че няма да ме вземете на работа..... Съжалявам! - каза с изправена глава
- На колко години е малкия? - замисли се Зейн
- На четири... - каза тихо и провлачено - Почти.....
- На четири? - замислих се веднага.... Ние с Кайла бяхме заедно преди близо 5 години... - На четири години?! - повтори
- Да.... - преглътна шумно
- Зейн, ще ни оставиш ли насаме за малко? - погледнах го, намеквайки, че е спешно
- Окей, аз ще вида, малчуганина! - влезе вътре и затвори втатата, а аз дръпнах рязко Кайла, стискайки лакътя й
- Боли ме! - извика тя
- Защо не знам за това дете? - развиках се нервен...
- Не може да знаеш всичко! - отговори на  крясъците ми
- Мое ли е? - попитах без никакви проблеми, исках да разбера всичко и то веднага
- Не! - отрече тя - Не е твое!
- Ние бяхме заедно преди близо 5 години, малкия става на 4 съвсем скоро! Няма как да е съвпадение!
- Може да съм била с друг! - отърва се от хватката ми
- Не ми говори тъпотии, моля те! - усмихнах се нахално

Кайла:

Нямаше как да му кажа, това знаеше да му покажа, че съм уязвима пред него, не можех да си го позволя.
- Ти беше толкова невинна и чиста, с хиляди мъки успях да те навия да излезеш с мен, а ти ми твърдиш, че си била с друг след като беше с мен? Моля те, Кайла! - вртъна очи
- Сам го каза "бях с теб" минало време! Аз те изтрих, изтрий ме и ти, защото наистина не мога да те понасям!
- Виж, ако има и малка вероятност това дете да е мое - дръпна ме към себе си, като сложи ръце на талията ми - Ще разбера!
- Защо толкова те интересува? Ти нали не искаш деца, семейство и отговорности...?!
- Това, което искам изобщо не ти влиза в работата! Просто ми кажи, Нейт мой син ли е? - погледна ме в очите, но този път не видях злоба, а по скоро отчаяние - Мой син ли е?
- Да! - извиках в лицето му.... Бях достатъчно уморена за да лъжа, вече... Минаха толкова години, уморих се сама да се боря с всичко! - Да той е твой си, но няма да го разбира, защото последното, което съм искала, детето ми да има баща като теб! - дръпнах се от него и ударих гърдите му с две ръце.
- Спри! - хвана китките ми - Разбери, че ако знаех....
- Ако знаеше? Звънях ти хиляди пъти, а ти дори не ме отрази! Не заслужаваш да си негов баща! Не заслужаваш, разбери! - сълзите започнаха да се стичат по бузите ми. Той преглътна тежко и пусна ръцете ми. На китките ми се бяха образували червени петна...
- Виж, права си, но.... - не знаеше какво да каже - Виж... Ако искаш ще ти помагам...
- Не, не искам нищо от теб, още по-малко синът ми да разбира, че си негов баща, ясно ли ти е!?!
- Не можеш да го лъжеш цял живот, че баща му е капитан на кораб! Не можеш! - бях супер изненадана, от къде знаеше за тези неща
- От къде знаеш за това? - развиках се
- Нейт ми каза! - дишаше тежко
- Виж, аз решавам какво да правя със сина си, разбра ли?
- Но той е и мой син! - намекна той
- Не е.... 4 години те няма в живота му.... Знаеш ли какво сме преживели? Нямахме дом, нямах работа, не можех да го храня, родителите ми ме оставиха сама, защото на 19 им се натресох с бебе!? Знаеш ли колко време ми отне да си стъпя на краката? Знаеш ли?! Не знаеш! - продължавах да викам - Затова не ми говори, че си негов баща! - блъснах го
- Кайла... Не знам какво да ти кажа, освен, че съжалявам!
- Лиам, съжаляваш, но ти ме използва, а след това ме остави сама с дете....
- Виж, Кайла, да сгреших, но няма да позволя да ме държиш далеч от сина ми! Или аз ще му кажа или ти!
- Той ще ме намрази! - избухнах в сълзи. Знаех, че Нейт ще ми бъде много сърдит, защото съм го излъгала за баща му - Той мисли, че се казваш Даниел и си капитан на кораб.....
Той сложи ръката си на рамото ми и нежно галеше рамото ми в опит да ме успокои.
- Добре, давам ти малко време да решиш кога и как да му кажеш! - каза той с въздишка
Погледнах го в очите, докато от моите се стичаха съзли.
Сякаш беше различен човек, сякаш искаше да бъде друг човек.....
Стария Лиам, който познавам беше арогантен и нахален, но сега нещо в него е различно.....
- Наистина!? - погледнах го с надежда
- Напълно! - кимна с глава - Но Кайла, забрави да въртиш някакви номера!
- Какви номера?! Престани, защо си толкова гаден? - ударих гърдите му с ръце, а след това избърсах сълзите си
- Както й да е, нека засега никой нищо да не знае! - той кимна, а аз след него.
Изведнъж вратата се отвори и Зейн се появи.
- Хора....! - искрещя
- Какво става, Зейн! - каза Лиам объркан
- Хлапето!!!! Мисля, че нещо му има! - подпря се нервно на вратата
- Моля? - казахме аз и Лиам в един глас

❤️❤️❤️Ето а новата част! Дано ви харесва!
Е какво мислите, правилно ли постъпи Кайла, като каза на Лиам за Нейт? А той реагира ли правилно!? ❤️❤️❤️
Благодаря за подкрепата 💙💙💙