Second chance - [Fanfiction] [Liam Payne] ЗАВЪРШЕНА

XVI

Лиам:

Щях да припадна. Синът ми го нямаше. Бях сигурен, че майка ми имаше нещо общо. Звънях й, но телефонът й беше изключен..
Тръгнах към апартамента й, исках да намеря детето и да го прибера вкъщи. Кайла щеше да убие и мен и майка ми, за да намери синът ни.
Реших да й спестя отсъствието му и да измисля някаква лъжа... Не исках тя да страда, просто не беше редно.
Звъннах на семейството си и на всички познати. Пратих Зейн да разучи ставащото.
Когато стигнах пред апартамента, започнах да блъскам пред вратата. Дълго време не чувах отговор и помислих, че го е скрила другаде. Вече щях да откача.
- Тате, мамо.... - чу се приглушено, преди да изляза от сградата.
В този момент, усетих силен прилив на адреналин и разбих вратата.
Нахълтах вътре. Майка ми беше прегърнала детето в гръб и държеше някаква ножица.
- Какво правиш, майко? - извиках
- Това дете ме отдели от.... От сина ми, от мъжа ми.... От всички! - цялата трепереше. Не можех да я позная, сякаш беше друг човек.
Мисля, че времето, в което не я бях виждал... Нещата са се променили. Тя е загубила здрав разум.
- Майко, пусни сина ми... И нека поговорим! Ще те заведа при някой психиатър и той ще ти помогне!
- Няма да го пусна! - извика, а малкия трепна целия
- Майко, детето не е виновно, за нашите скандали и разпри.
- То е виновно, преди да дойде бяхме щастливи... Бяхме заедно! - каза и една сълза потече по бузата й. Може би.. Сега, когато татко е на легло, а аз далеч от нея... Тя се е почувствала самотна. Стана ми жал, но..... Да посегне на сина ми? Това нямаше да го позволя.
- ВЕДНАГА ГО ПУСНИ! - извиках, а тя цялата се разтресе. Беше толкова неуравновесена.. Страхувах се, че ще направи нещо.
- Тате.... - когато Нейтън каза тези думи, сърцето ми спря за няколко секунди.
- Ще свърши всичко, миличко! Спокойно!
- Няма да свърши! Няма! - извика майка ми и доближи ножицата.
- Добре, добре... Какво искаш? Само го пусни и ще направя всичко. - казах, но беше лъжа.
- Искам да.... Да заминеш с мен и баща ти за Флорида. Да се избавим от тези двамата. - трепереше и мигаше често
- Добре, а сега... Пусни.. Нейтън! - сякаш се съгласи, точно преди да ми го подаде..
- Тате, спаси ме! - каза малкия, а майка ми го дръпна назад
- Той не ти е баща, ти си копеле! Не е ясно майка ти с...
- Майко! - извиках
- Не си му баща, не си му баща, не си му баща.... - започна да повтаря и да гледа в една точка. Майка ми беше загубила разума си, а аз чак сега разбирах.
- Дай ми, Нейтън! И нека аз, ти и татко да заминем!
- Да заминем... - повтори улисана. Изпозлвах този момент и сгтабчих Нейтън. Направих крачка назад, а тя започна да вика и пищи.
- Не, не го взимай! Не си отивай! - падна на земята, а на мен сърцето ми се скъса. Нооо тази жена, опита да посегне на дете, моето дете.....
Не можех да й позволя да се случи отново.
Извадих телефона и набрах спешния номер.
Стоях срещу нея, не можех да я гледам така...не можех.
След малко хората дойдоха и й сложиха усмирителна риза.
Тъкмо, когато я изнесоха.... На прага на вратата се появи Кайла.
- Кайла.... - не можех да повярвам.
- Мамо! - усмихна се малкия
- Ти нормален ли си? Как можеш да не ми кажеш такова нещо! - започна да крещи - Ако не беше Зейн.. Щях да разбера, точно никога! - беше бясна
- Виж, не исках да..... Се притесняваш!
- От какво, че майка ти е Откачалка, отвлякла сина ми? От това ли?
- Кайла, наистина не исках така да стане!
- Синът ми беше в опасност! - каза твърда
- Синът ти? - повдигнах вежди
- Да! След като не можеш да го опазиш, дори от майка си е синът ми! - извика

Кайла:
Може би не биваше да му викам така, но бях афекктирана. Не исках да си представям, как се е чувствал Нейтън.
Лицето на Лиам посърна, когато ме видя, но... Нямах избор. Всяка майка би реагирала така.
- Дай ми го! - дръпнах Нейтън от ръцете му - Очерняваш живота ми
... Не биваше да се връщаш отново в него! Не биваше! Знаех, че не заслужаваш мен или Нейтън, още в деня, в който разбрах, че съм бременна. Ти си безотговорен егоист! - не мислех това, но исках да го откъсна от нас. Не исках да застраша отново живота на детето - Стой далеч от мен и Нейтън! - казах, а очите ми се напълниха със сълзи.
- Кайла! - една сълза се спусна по бузата му  - Не ми го причинявай, имам само вас!
- Нямаш, нямаш, дори нас! - хвърлих пръстена, който се удари в гърдите му.
- Кайла, съжалявам! Наистина, исках да ти кажа.....
- Но не го направи! - креснах - Сега ме остави! - завъртях се и тръгнах към изхода.
Болеше ме ужасно много, но в този момент мислех, че взимам правилното решение. Предпочитах детето ми да е щастливо, а аз разбита, от колкото обърнато. Всяка майка... Иска детето й да е здраво и щастливо.  Постъпих правилно!..... Нали?

Автор:

Лиам падна на колене и взе пръстена. Целия му свят се срина, загуби любовта на живота си и детето си. Беше съкрушен, беше разбит от вътре.
Разбираше я, но тези действия, щяха да съсипят идвамата.....

........

Мнение? ❤️❤️🥺