Second chance - [Fanfiction] [Liam Payne] ЗАВЪРШЕНА

VIII

Кайла:

Думите на Нейт ме стъписаха. Усещах, капките пот, които избиха на челото ми от неудобния въпрос, който ми беше зададен.
Погледнах Лиам уплашена и със зов за помощ.
Той се усмихна нахално и погледна Нейт.
- Разбира се, че можеш..... - засмя се той
- Защо, скъпи? - усмихнах се и погледнах Нейтън - Твоят баща е на кораб и....
Лиам се изкашля силно.
- Няма значение, мамо! - усмихна се невинно Нейт и се шмугна в прегръдката на Лиам - Докато татко си дойде, аз ще наричам Лиам татко. - Лиам повдигна Нейт на ръце
- Какви ги говориш, Нейт? - изпуснах си нервите пред детето. Наистина нямах намерение да го правя, но това наистина много ме притесняваше.
- Кайла! - скара ми се - Нейт, иди разгледай къщата, а аз и мама ще говорим! - Нейт се намръщи и побягна към къщата.  - Какво си мислиш, че правиш? Виждаш сама, че Нейт иска аз да съм му баща... И настоява това да стане. Защо толкова се противиш?
- Защото ти не можеш да бъдеш баща, Лиам! - казах ядосана
- Не и ако не ми позволиш! - каза той и направи крачка към мен
- През целия си живот се борех сама..... Защо си мислиш, че си ми нужен? - бях груба. Не знаех защо, но просто исках да го нараня, така както аз бях наранена.
- Кайла!!! Вече няма да си сама! Престани да се инатиш! - хвана лактите ми и ме дръпна към себе си.
Започнах да дишам тежко, сърцето ми биеше като лудо..... Имах чувството, че всеки момент ще припадна.
- Аз ще бъда баща на Нейтън! - прошепна в ухото ми, а след това ме пусна - НЕЙТ! - извика го, а аз все още стоях като гръмната
- Да... - дойде с намръщена физиономия. Осъзнах, че съм го наранила без да има вина...
- Съжалявам, миличко! - погалих бузата му
- Защо ми викаше, мамо? Не бях счупил нищо! - гласът му трепереше. Сълзите в очите ми напираха. Просто го сграбчих и го прегърнах. - Защо мама плаче? - вдигна глава към Лиам.
- Мама е малко тъжна, но всичко е наред! - каза Лиам
Пуснах го и го погледнах в очите.
- Виж, Нейт! Можеш да наричаш....-взе си дълбоко въздух - Лиам, твой баща!
- Йеййй! - започна да скача наоколо. За мен това беше нещо неочаквано. Просто не можех да разбера, как нещата станаха толкова бързи. Как Лиам толкова бързо се съгласи, че Нейт е негов син и как Нейт, толкова бързо се привърза към него.... Не можех да си обясня това... Беше толкова.... Толкова странно!
Нейт прегърна Лиам, а на лицето ми изгря усмивка... Защо ли? Не знам! Но беше искрена! И истинска!
- Мамо сега тук ли ще останем да живеем? - попита ме Нейт
- Не, ние...
- Още не е сигурно друже! - прекъсна ме Лиам - Няколко дни ще останеш тук, след това ще го мислим!
- Добре! - каза спокойно
- Хайде, елате да хапнем! - казах аз за да сменя темата възможно най-бързо.
- Хайде!

Влязохме вътре и седнахме на масата. Сложих масата и всички започнахме да се храним.
- Е... Вие с мама в една стая ли ще спите? - когато го чух се задавих, а Лиам започна да се смее
- Когато е трябвало с майка ти сме спали в една спалня! - засмя се, а аз го погледнах объркана
- Лиам! - погледнах го злобно, а той се засмя и вдигна рамене
Изведнъж телефонът на Лиам звънна и той вдигна.
Подадох чашата с мляко на Нейт, когато в един момент Лиам скочи от масата и извика.
- Моля????? - искрещя
Аз се Изправих инстинктивно и го погледнах. По лицето му се четеше тревога.
Нямах представа какво става, но знаех, че ще имаме големи проблеми!

Ето я новата част! Съжалявам, че е малко по-къса, скоро ще има много по дълга и интересна част! ❤️❤️