XV

598 29 7
                                    

АВТОР:

Двамата изтичаха вътре. Мислеха си, че е станало нещо лошо, ноо когато погледнаха малкия той седеше на земята с усмивка на лице.
- Какво става? - попита уплашена Кайла
- Нищо! - усмихна се - Исках да ви покажа това! - посочи с пръст към масата, където имаше сладка рисунка.
На нея бяха Лиам, Нейтън и Кайла.
- Искаш да ме Побъркваш ли? Помислих, че е станало нещо! - извика Кайла, а усмивката му се стопи. Лиам взе в ръце рисунката и се усмихна.
- Не му се карай! - започна - Погледни каква красота е това! - усмихна се мило
Кайла погледна към Лиам и рисунката.
- Много се уплаших! - каза тихо
Лиам я прегърна през рамо и се усмихна.
- Няма нищо, спокойно! - погали челото й
- Мамо, съжалявам! Не исках да те плаша! - преглътна
- Ела тук, калпазанин! - вдигна го и го притисна към себе си - Много е красива! - визираше рисунката.
- Значи не си ми ядосана? - повдигна вежди
- Не съм! - усмихна се
- А на тате? - усмихна се лукаво
- На баща ти ли, защо? - повдигна вежди объркана
- Ако не си му ядосана, тогава приеми да се ожениш за него! - усмихнаха се едновременно, а аз стрелнах Лиам с поглед
- Казал си му? - затегна леко челюстта си
- Казах! - засмя се - Все пак трябва да знае, че ме обичаш, а се опитваш да го скриеш!
- Мамо, тате те обича! Защо не станем голямо семейство? - повдигна вежди
- Нейтън... Ние с баща ти... Имахме малки проблеми преди и...
- Да, но сега нямате! Кажи му да! - в този момент Лиам застана на едното си коляно и извади една кутийка, до него застана Нейтън, по същия начин.
Тя се усмихна широко.
- Ще ме направиш ли най-щастливият мъж на земята?
- Малко банално! - засмя се
- Но самата истина, Кайла! От както влезе в живота ми съм на друга планета, когато видя очите ти и чуя гласа ти, се разтапям. Обичам те и това никога няма да с промени. - каза, а една нейна сълза се спусна по лицето й
- Да, Кайла, ние те обичаме! - каза Нейтън, а Лиам и Кайла се засмяха
- Еййй, това са мои реплики, малкия! - каза Лиам и се засмя, а после върна погледа си на Кайла
- Ее? - попита той
- Да! Да! Да! Да! - засмя се, а той я прегърна.
- Оххххх, имам чувството, че щеше да е по лесно да покоря Еверест, от колкото да ми кажеш да! - каза, вдигна я и я завъртя. Тя се засмя сладко.
- Ти си луд! - засмя се, а той я пусна. Той сложи нежно пръстена на пръста й, и я целуна.
Тогава Нейтън ги прегърна.
- Обичам ви! - каза тя, докато плачеше

***две седмици по късно***

Лиам се готвеше за сватбата, която щеше да е след месец.
Беше направил организация. Всичко беше потчи готово.
Кайла оправяше роклята си....
Малкия беше на детска градина.
Лиам трябваше да го вземе днес.
Когато тръгна натам, писа на Кайла да й каже, че ще вземе малкия, ще напазарува и ще се прибират.
Когато отиде в детската градина, жената го погледна.
- Извинете, но детето беше вече взето!
- Как така? - погледна я накриво
- Ами мисля, че се представи като баба му? - вдигна вежда
През главата на Лиам минаха няколко мисли...
Дали това беше неговата майка или тази на Кайла?
Иии какво искаше от детето?
Коремът му се сви, а на челото, пот му изби.......

........

Second chance - [Fanfiction] [Liam Payne] ЗАВЪРШЕНА Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang