Second chance - [Fanfiction] [Liam Payne] ЗАВЪРШЕНА

XII

Лиам:

Впих устните си в нейните и забравих за всичко. Бях запленен от нея и идеята за семейство вече ми харесваше. Идеята да съм баща и любим ми беше страхотна... Просто трябваше да се боря за това. Тя беше изумена, не се дърпаше, а това ме остави да взема нещата, в свои ръце.
Пуснах ръце по гърба й... Стигнах до сутиена й, който го усещах под дантелената й тениска. Оказах лек натиск, когато чух леко "Щрак", тогава осъзнах, че съм го разкопчал. Целувах я страстно, преминах на врата й, когато тя просто се дръпна рязко.
- Не! - облиза устните си, което щеше да ме влуди - Детето е тук.....
- Ако не беше? - усмихнах се лукаво
- За второ дете още не мисля! - нацупи се. Все още ми беше бясна за грешките, които сторих. Но тази целувка ми даде надежда.... Тя закопча отново сутиена си и оправи рошавата си коса.
- Това няма да се повтаря! - каза размахвайки пръст, а аз се засмях. Харесваше ми да я дразня.... Знаейки, че това й е харесало, но ще отрича до последно.
Нейтън влезе в стаята с подскоци.
- Тате, хайде да си играем! - държеше камион и един робот
- Хайде, капитане! - усмихнах се и тръгнах към него, разминавайки се с красавицата.

*********
Кайла:

Този мъж ме побъркваше. Разтапях се в ръцете му. Как го правеше? Не биваше да се поддавам, но е толкова......
КАЙЛА! Свестих се.....
Отидох в кухнята и започнах да готвя. Това определено ме разсейваше и ме караше да се чувствам добре.
Чувах детския смях, носещ се от детската стая.
Отидох да наддникна и видях как Лиам гъделичкаше Нейт. Толкова хубаво ми стана...
Синът ми беше толкова щастлив.
Като никога.....
- Я и мама дойде! - каза изведнъж Лиам и ме грабна. Хвърли ме на леглото и започна да ме гъделичка. Нейт също се включи, което ме накара да се разкикотя.
- Стига, престанете! - смеех се с цяло гърло
- Я да видим колко знае мама! - каза Лиам, а Нейт скочи върху мен
- Така хубаво ли е мамо? - засмя се
- Спрете.... - кикотех се.
Обожавах тези двамата, колкото й да ме беше наранил Лиам, той се стараеше да се промени. Но наранената ми душа, не може да го преглътне толкова бързо, не може.... Колкото й да исках...
Всяко докосване на Лиам ме караше да се чувствам уязвима, но ми харесваше.
Усещах силните му длани, които притискаха тялото ми, към леглото.
Харесваше ли ми? Защо ми харесваше?
Докато всичко това продължаваше, Лиам бързо се наведе и целуна шията ми. Ток мина по тялото ми. Затворих очи и прехапах устна, точно в този момент се дръпнах.
Изражението на Нейт се промени.
- Какво стана мамо? Ударих ли те? - попита.
- Не скъпи, просто.... - започнах задъхана - Няма проблем! - погледнах Лиам, а на лицето му се четеше лукава усмивка.
- Щом е нищо.. - каза Лиам и отново ме дръпна. Сложи ме да легна и двамата отново застанаха над мен.
В този момент чух някой да кашля. Изтръпнах.....
Тримата погледнахме към вратата.
Лиам и Нейт, нямаха представа кой е това, но.... Аз.....

- Кайла.... - каза жената и и ни огледа.
- Мамо... - казах стъписана

.........