Second chance - [Fanfiction] [Liam Payne] ЗАВЪРШЕНА

I

Кайла:

Събудих се и оправих леглото си. Насочих се към банята и си взех бърз душ. Облякох си сините дънки и белия пуловер.
Изведнъж чух стъпки приближаващи се към мен. Обърнах се и грабнах човека стоящ зад мен.
- Ах ти малък, калпазанин! - вдигнах го и започнах да го гъделичкам
- Не, мамо! Не! - викаше дребосъка през сълзи - Гъдел ме е....
- Добре, ела тук! - прегърнах го и вдишах аромата му. Толкова съм щастлива, че не го оставих, че не го загубих! - Нейт, готов ли си за градина?
- Не.... - намръщи муцунка - Не искам, мамо!
- Не може не искам!
- Днес е денят на бащата, днес трябваше да водим бащите си! - той наведе глава. Сълзите ми не се сдържаха. Плачех, той повдигна глава и избърса очите ми.
- Мамо, не плачи! Нали каза, че татко е заминал далеч... С кораб! - продължи да бърше сълзите ми - Много далеч.... И не може да се върне, но той ни обича! - усмивка изгря на лицето му, а моето сърце се разби
- Обича ни... - повторих и го прегърнах - Хайде сега... - успях да се съвзема - Хайде да отиваме на градина, а аз на работа! - усмихнах се фалшиво, но Нейт не забеляза това.
- Добре, отивам да си взема раницата и идвам! - изтича в съседната стая, а аз се свлякох на леглото.

Лиам:
Сутринта за мен беше нормална. Събудих се със силен мархморлук и болки в главата.
Изправих се, а пред мен стоеше майка ми, която изглеждаше доста бясна....
- Мамичко?! - усмихнах се с надежда
- Какви ги вършиш, Лиам? Какви глупости вършиш?!??
- Нищо лошо не съм направил, не викай! - легнах отново
- Имаш среща с училището, в което с баща ти сте спонсори!
- Моля? - прозях се не заинтересован
- Лиам не ми казвай, че си забравил! Баща ти вече пътува към училището! Там имате среща с директора.... - повтори ми тя - Нали ще спонсорирате училището!
- Чакай! - скочих от леглото - Тази среща ли? - Изправих се рязко и нервно - Пак забравих! - станах от леглото и се Облякох...
Грабнах ключовете от колата си, целунах мама и се качих в колата.
Скоростта, която развих доста ме очуди...
След 20мин.пристигнах на мястото на срещата.
Слязох и не след дълго се озовах пред училището.
Бях с тъмни дрехи, костюм и черни обувки.

Кайла:

С Нейт стигнахме в училището и аз го оставих . Дадохме си голяма прегръдка и аз излязох от училището. Някой се блъсна в мен, нагло и нахално.....
Обърнах се към него, но той дори не каза дума...остана с гръб към мен и не успях да го видя.
Бях прекалено уморена за да викам и да крещя.
Продължих, качих се в колата и се запътих към работа.

Лиам:
Какво беше сега това? Някаква дрипла се блъсна в мен, но... Наистина нямам никакво време да се занимавам с глупости!
Влязох в дирекцията и там стояха баща ми и директора. Двамата ме гледаха толкова.... Толкова ядосано!
- Хей! - помахах оптимистично
- Лиам! - баща ми ме погледна и бях сигурен, че съм загазил.

*2 часа по-късно*
Толкова скучно заседание не съм имал. Изправих се, здрависахме се и просто излязохме извън дирекцията.
Навсякъде тичаха малки деца, които бяха щастливи.
Баща ми се заговори с директора на вратата, а аз започнах да оглеждам наоколо. В един момент в периферията ми се появи едно момченце, което плачеше, а над него имаше две доста високи други момчета.
Доближих се и чух думите "Къде е баща ти, бе? Нали баща ти щеше да дойде! Глупав сирак" Детето плачеше неутешимо, а нещо в мен просто подскочи. Може би просто инстинкт, но се доближих до тях и ударих шкафчето нервно.
- Веднага го оставете! - двете момчета ме Погледнаха уплашени, но останаха на позиции. - Ако още един път Ви видя да го закачате.... *дори не ме изчакаха да довърша, когато идвамата се изпариха*
- Благодаря! - каза подсмърчайки малкия
- Няма за какво да ми благодариш! - усмихнах се - Защо те тормозят!?
- Защото днес беше денят на бащата, а моя баща го няма! - наведе глава
- Къде е баща ти? - проявих любопитство
- Моят баща е капитан на кораб и може би никога няма да се прибере! - увеси нос, а аз вдигнах брадичката му
- Не плачи.... Майка ти къде е?
- Моята майка е на работа!
- Ето виждаш ли... Имаш майка! Която сигурно много те обича... Скоро може й баща ти да се прибере!
- Няма! - каза го с такава болка, че го усетих в сърцето си
- Е как се казваш?
- Нейт! - подаде ръка, а аз се здрависах с него
- Лиам! - усмихнах се

❤️❤️❤️Благодаря за Вниманието! Страхотни сте! ❤️❤️❤️