Second chance - [Fanfiction] [Liam Payne] ЗАВЪРШЕНА

IV

Кайла:

Краката ми омекнаха. Виждах сина си да говори с баща си, без идвамата да предполагат какво всъщност става.
Какво общо имаха? И защо по дяволите Лиам беше тук?!
Реших, че ще е по-добре ако изчакам Лиам да си тръгне, защото нямаше да е в мой плюс да разбере за Нейт.
Застанах зад една от колоните и изчаках. След около 5мин, Лиам погали Нейт по главата и излезе. Това стопли сърцето ми по един или друг начин.
Когато Нейт вече беше сам отидох при него ядосана.
- Кой е този човек и защо говориш с него? - настоях аз
- Чакай, мамо! - преглътна шумно той - Лиам е мой приятел!
- Лиам е твой приятел?? Така ли? - попитах объркана
- Да! - кимна с глава
- Как се запозна с Лиам? - попитах, докато ръцете нервно се преплитаха.
- Ами....-сведе глава - Грег и приятелите му, ме обиждаха, че си нямам татко... - това ме накра да прехапя долната си устна, а очите ми се насълзиха.... Не можех да повярвам - Тогава Лиам дойде и ме спаси! Той е моя супер-приятел! - усмихна се с такава голяма усмивка, че нямах сърце да му се скарам. Хванах ръката му и започнахме да вървим към колата.
- Повече няма да говориш с него! - заявих аз
- Но мамо... - опита да се съпротиви
- Няма, но!!! - качихме се в колата

Лиам:

Прибрах се от училището и не спирах да мисля за Нейт.
В това дете виждах себе си.... По някакъв странен начин!
Легнах на леглото си и се замислих за Кайла. Толкова време не я бях виждал, а тя не се беше променила изобщо.... Беше все така красива и ослепяваща.... Беше като Ангел! Но тя не беше онова беззащитно момиче, беше силна и стабилна.
Сякаш нещо през тези години я е направило борбена и силна жена!
В стаята влезе майка ми, която беше доста притиснена.
- Лиам! - ръцете й трепереха
- Мамо! - Изправих се объркан
- Лиам, баща ти!! - трудно стоеше права.
- Какво има, майко!?! - не разбрах какво се случва, но майка ми беше толкова уплашена
- Баща ти е катастрофирал! - от думите й аз самия забравих къде се намирам.
- Как така? Къде? - обвих челото си с цяла ръка и започнах да кръжа наоколо

Кайла:

Прибрахме се, Нейт се затвори в стаята си, а аз сложих нещо да готвя.
Наистина бях уморена, минаваше 17.30,а краката ми вече не можеха да издържат тежестта на тялото ми.
Сложих едни спагети и подготвих соса за тях.
След около 30мин те вече бяха готови. Сложих масата и отидох до  стаята на Нейт. Когато влязох той лежеше с гръб към вратата.
- Нейт, миличък, хайде да хапнеш нещо! - усмихнах се и се доближих до него.... Докоснах гръбчето му, а той не мръдна. - Нейт! - обърнах го към себе си и Докоснах челото му - Нейт, ти гориш!
Той беше почервенял целия, Изправих го бързо и му измерих температурата,която беше 39.7 градуса. Определено се уплаших.