Последната капка кръв

[2]

Заслушах се и бях сигурна, че няма никой, докато не излезнах от малката стая или клетка и тогава чух женски глас. Запътих се към звука и влезнах в стаята. Там бе треперещо момиче свило се на същото легло като моето. Погледна ме с объркан поглед.
- Коя си? - запитах.
- Стела. Ти?
- Мелиса. И ти ли си отвлечена?
- Мхм.
Затворих вратата след себе си и седнах до нея.
- Искам да се измъкна от тук! Ти ще дойдеш ли с мен?
- Ами.. Той каза, че ще ме убие, ако опитам да се измъкна.
- И на мен ми го каза, но не ми пука! Идваш или не? - тряснах юмрук по не мекия матрак.
- Д-добре. - станахме и излезнахме тихо. На части от объркващите коридори нямаше видимост, което ме плашеше да не срещна психопата.
- Ей, вие? На къде си мислите, че отивате? - чухме непознат мъжки глас и започнахме да бягане. Пред нас се показа черна врата и нямаше на къде другаде да бягаме, защото зад нас онзи ни търсеше. Поехме си въздух и отворихме вратата. Пред нас се показа дървено лакирано бюро, а зад него на кожен стол седеше същия изрод. Стаята бе много добре обзаведена, като офис. И двете замръзнахме на място. Вече бяхме преклещени в нашия си капан. И сега?