Последната капка кръв

[4]

Новият ден дойде, а нищо не се случваше. От както ме заключи тук онази горила нищо освен тишината не беше интересна, само дето за секунди снощи се чуха стъпки нищо друго няма за казване.

Е, обаче явно някой реши да наруши тази тишината, като влезе в стаята ми, а това беше ШЕФА.

- Ставай, мила! - задърпа ме за ръката по коридора и след минута изкачване на стълби за четвъртия етаж всичко там изглеждаше повече от луксозно. Личеше си че има пари, но чак толкова! Настани ме на един от 30-те стола на голямата дървена маса.

Прислужниците донесоха храна и за пиене различни неща, а той седна на мястото пред мен.

- Яж! - всичко което казваше беше ясно и кратко. Толкова смразяващ глас, че нямаш смелост за въпрос или отричане. Но исках да го питам две неща - на едното нямаше да отговори или поне сега, но за другото да видим....
- Как ти е името? - не чаках много за отговора му , преглътна и ме погледна в очите - Даниел. - продължихме да се храним.

- Готова? - бутнах чинията на вътре към масата и кимнах. Той стана от стола и ме дръпна отново.

Минахме покрай стая от която ми даде дрехи и продължихме за моята стая. Когато влязох заключи вратата. Явно няма начин за мърдане от тук.

На другия ден
Мисля вече днес да питам за какво съм тук. Но май ще разбера и без да питам - една от горилите влезе в стаята и ме понесе към офиса на Даниел. Двата с охраната чакахме нещо. Незнам какво, но щом излезе Стела от офиса разбрах. Тя плачеше, а Даниел седнал на стола си ме повика с кимане към него. Е, нямах избор и влязох. Горилата затвори вратата.
- Седни де! - заповядвайки да седна на кожения стол пред бюрото му гледайки нещо на лаптопа си ме объркваше още повече за какво съм тук. - Така, една от прислужниците ще те приготвят за вечерта! Имам вечеря с важни хора и ти трябва да дойдеш с мен!
- Добре.
- Не съм питал, за да казваш добре! - просто млъкнах и вече незнам дали да питам или не защо съм тук, но...
- Защо съм тук? - той издиша тежко поглеждайки ме.
- Наистина искаш да знаеш? - облизвайки сухите си устни втренчил поглед в очите ми.
- Да...
- Не си ли спомни кой съм?
- Не ми отговори на въпроса и не не съм Ви виждал, за да си спомням!
- Не е вярно. Видяхме се и дори си говорехме за уникалното мартини в бар ,,Соушън". - спрях и се замислих, че наистина говорихме.
- Така е.
- Просто си тук, защото те искам за жена!
- Моля? Как така решавате от едното нищо да ме отвлечете и бам ще се омъжа за вас?
- Май забравяш кой съм и повишаваш тон когато си искаш! И не е нужно да говориш на вие! Все пак ще си ми жена! - продължаваше да гледа в скапания си лаптоп и с лека усмивка.
- Защо мен, а не Стела?
- Хъм, защото си нещо повече от другите!
- Така ли?
- Да! Тя например не би си позволила да повиши тон на мафийот или не би ме попитала как се казвам, или пък най- вече да реши да бяга! Знам, че беше твоя идеята! Има камери в тези стаи, скъпа!
- Ти си извратен!
- Каквото искаш казвай, но знам че ще ме обикнеш, както аз теб! - излязох от стаята преди това бутайки всички или част от документите му на бюрото. Нищо не чух от него, но горилата веднага ме поведе към стаята ми! Ще кажеш че има къде да избягам! Ама както и да е!